Когато баба разбра, че своя внук иска да я изгони, имаше само една реакция продаде апартамента си без никакво съжаление.
Защо да теглиш кредит, като можеш просто да чакаш баба ти да си отиде от този свят и да наследиш жилището ѝ? Това си мислеше братовчедът на съпруга ми, Тодор. Жена му, Весела, и трите им деца живееха в очакване на този момент. Отказваха да взимат заеми, предпочитайки да мечтаят за деня, в който апартаментът на баба Йорданка ще стане техен. Дотогава се навъртваха в малко двустайно жилище при майката на Весела в Бургас, близо до морето, и животът там изглеждаше да ги притиска. Тодор и Весела все по-често шепнеха за това как да “уредят ситуацията” с баба Йорданка.
Но баба Йорданка беше истинско бижу. На седеметдесет и пет години, тя беше изпълнена с живот, обичаше да пътува и се чувстваше прекрасно. Апартаментът ѝ в центъра на Бургас винаги беше отворен за приятели. Умееше да ползва смартфона си, ходене на изложения, гледаше театрални постановки и дори флиртуваше на танци за възрастни. Тя блещеше от радост, но за Тодор и Весела това беше източник на дразнение. Бяха уморени да чакат.
Търпението им се изчерпа. Решиха, че Йорданка трябва да препише апартамента на Тодор и да се мести в старчески дом. Дори не криеха намеренията си, твърдейки, че “там ще ѝ е по-добре”. Но Йорданка не беше човек, който се оставя да го мачкат. Отказа категорично, а това беше искрата, която подпали всичко. Тодор избухна в ярост, крещейки, че тя е “егоистка” и “трябва да мисли за децата си”. Весела подклаждаше огъня, намеквайки, че бабата вече е “живяла достатъчно”.
Съпругът ми и аз, ужасени, разбрахме всичко. Йорданка от винаги е мечтаела да посети Гърция да види Акропола, да диша морския въздух, да се губи в уличките на Солун. Предложихме ѝ да се нанесе при нас, а апартаментът да дава под наем, за да финансира мечтата ѝ. Тя се съгласи и скоро големият ѝ тристаен апартамент в центъра на града започна да ѝ носи хубав доход. Когато Тодор и Весела разбраха, избухна голям скандал. Те смятаха, че апартаментът им се полага по право и искаха Йорданка да ги настани там. Дори обвиниха съпруга ми, Стефан, че е “манипулирал” бабата заради наследството. Тодор стигна дотам да поиска парите от наема, нарекъл ги “законната си част”. Отговорихме, че това няма да се случи, точка по въпроса.
Весела започна да ни посещава почти всеки ден. Понякога сама, понякога с децата или с някакви безсмислени подаръци. Разпитваше за здравето на Йорданка, но знаехме истинската ѝ цел тя и Тодор все още се надяваха бабата скоро да “си отиде” и да им остави всичко. Техната алчност и безсрамност ни шокираха.
Междувременно Йорданка спести достатъчно пари и замина за Гърция. Върна се сияйща, с куфар пълен с истории и снимки. Предложихме ѝ да отиде по-далеч да продаде апартамента и да пътува още, а после да остарее при нас, в спокойствието. Тя се замисли и се
