Баба, на вас е друг отдел зашушухаха младите колеги, като видяха новата служителка. Нямаха представа, че аз бях този, който купи компанията.
За кого търсите? подхвърли момчето зад рецепцията, без да вдигне поглед от телефона си.
Модерната му прическа и скъпата пуловерка издаваха самочувствието и пълното равнодушие към всичко около него.
Елисавета Иванова изправи скромната, но качествена чанта на рамото си. Нарочно се беше облякла просто: невзрачна блуза, пола до коленете, удобни обувки.
Бившият директор, сивият и уморен Григор, който уреди сделката за покупката, се усмихна, чувайки плана ѝ.
Троянски кон, Елисавета Ивановна каза с възхищение. Ще заглътнат куката, без да усетят мрежата. Няма да разберат кой сте наистина… докато не е късно.
Аз съм новата служителка. В документационния отдел отговори тя тихо, без да използва команден тон.
Момчето най-после я погледна. Премери я от глава до пети: износените обувки, спретнатия сив коса… В очите му проблясна открита насмешка.
А, да. Казаха, че някой нов идва. Взехте ли картата си от охраната?
Да, ето я.
Мързеливо посочи към въртящата се врата, сякаш показва път на изгубено насекомо.
Някъде там назад е работното ви място. Ще се ориентирате.
Елисавета кивна. Ще се ориентирам повтори си в мислите, влизайки в шумния офис.
Вече четиридесет години се ориентираше в лабиринтите на живота. След внезапната смърт на съпруга си вдигна почти фалирал бизнес. Управляваше сложни инвестиции, които умножиха богатството ѝ. И откри начин да не полудее от скуката и самотата в огромната празна къща на шестдесет и пет.
Тази просперираща, но гниюща отвътре ИТ компания беше най-вълнуващото предизвикателство напоследък.
Масата ѝ беше в най-забутания ъгъл, до вратата на архива. Стара, с надраскана повърхност и скърцащ стол като остров от миналото в океана от лъскава технология.
Започвате ли да се вписвате? прозвуча зад гърба ѝ сладникав глас.
Пред нея стоеше Олга, ръководител на маркетинга, в безупречен костюм. Скъп парфюм и аромат на успех я обграждаха.
Опитвам се усмихна се кротко Елисавета.
Трябва да прегледате договорите за проекта Алтаир. В архива са.
Гласът ѝ беше снизходителен, сякаш даваше задача на дете.
Олга я гледаше като на странен фосил. Когато си тръгна, Елисавета чу шепот зад гърба си:
В HR са напълно откачили. Скоро и динозаври ще наемат.
Елисавета се престори, че не чу. Трябваше да разгледа още.
Отправи се към разработчиците и се спря пред стая със стъклени стени, където няколко млади се спореха.
Госпожо, търсите ли нещо? попита висок мъж, излизайки от бюрото си.
Станислав, главният разработчик. Бъдещата звезда на компанията поне според описанието, което очевидно той сам беше написал.
Да, архива търся.
Станислав се усмихна и се обърна към колегите си, които го наблюдаваха като безплатно цирково представление.
Леля, тук сте на грешния етаж. Архивът е онази посока махна неясно към другата стая.
Ние тук вършим сериозна работа. Нещо, за което вие дори не можете да мечтаете.
Групата зад него се засмя.
Елисавета усети как студен гняв се издига в нея.
Погледна надменните лица, скъпия часовник на Станислав. Всичко това беше купено с нейните пари.
Благодаря отговори равномерно. Сега знам точно къде да отида.
Архивът беше малка, задушна стая без прозорец. Елисавета започна да работи. Папката Алтаир изскочи бързо.
Методично прегледа документите. Договори, приложения, сертификати. На хартия всичко изглеждаше перфектно. Но опитното ѝ око веднага забеляза съмнителни детайли.
Сумата към субподрадчика Кибер-Системи беше закръглена до кръгли числа можеше да е небрежност, а можеше и умишлено прикриване.
Описанието на услугите беше мъгляво: консултантски услуги, аналитична поддръжка, оптимизация. Класически начини за източване на пари познати още от 90-те.
След няколко часа вратата скърца. В нея се появи уплашено младо момиче.
Здравейте. Аз съм Елена, от счетоводството. Олга ми каза, че сте тук… Сигурно е трудно без електронен достъп? Мога да помогна.
Гласът ѝ беше искрен.
Благодаря, Еленке. Много мило от твоя страна.
Няма защо. Те просто… не винаги разбират, че не всеки е роден с таблет в ръка прошепна Елена и се зачерви.
Докато Елена обясняваше програмата, Елисавета си помисли, че дори в най-мръсното блато има чист извор.
След като Елена си тръгна, в дверта се появи Станислав.
Имам спешна нужда от копие на договора с Кибер-Системи.
Говореше като на слуга.
Добър ден отвърна Елисавета. Тъкмо ги преглеждам. Дайте ми минута.
Минута?! Нямам време! Имам среща след пет минути! Защо не е дигитализирано?! Какво правите тук?!
Надменността беше слабостта му. Мислеше, че никой и особено тази стара няма да посмее да провери работата му.
Днес е първият ми ден отговори
