Не яхме я канили прошепна снахата, като ме видя на прага.
Мамо, кога ще дойде баба Радка? попита Марийка, размазвайки остатъците от каша по чинията.
Не знам, мила. Може би изобщо няма да дойде отговори Светла, прибирайки съдовете след закуската.
Атанас вдигна поглед от вестника, гледаше я недоволно.
Как така няма да дойде? Майка винаги идва за рождения ден на Марийка. Традиция е вече.
Е, и нека си остане традиция в твоите сънища проомъмка Светла, поставяйки шумно чашите в мивката.
Седемгодишната Марийка намръщи чело, поглеждаше от майка си към баща си. Не й харесваше, когато се обаждаха така един на друг. Особено когато ставаше дума за баба Радка.
А аз искам баба да дойде! Тя винаги ми носи подаръци, и ходим в парка, и ми разказва приказки за принцеси!
Марийка, иди да си миеш зъбите, ще закъснеем за детската градина прекъсна я Светла.
Момиченцето наду устни, но послушно слезе от столчето и се отплесна към банята.
Светла, какво правиш? понизил глас Атанас, приближавайки се към жена си. Детето очаква баба си.
А аз какво, виновна ли съм? обърна се към него Светла. Твоята майка сама реши, че повече няма да идва. След онази случка миналия път.
Каква случка? Ти просто ѝ каза всичко, което мислиш за нейните методи на възпитание!
Казах й истината! гласът ѝ се издигна. Разглези Марийка до невъзможност! След всяка нейна посещения детето се държи като принцеса цяла седмица иска това, иска онова. А баба ми купува, а баба ми разрешава!
Атанас стисна юмруци, после ги отпусти, дълбоко въздъхна.
Майка просто обича внучка си. На нея ѝ е тежко, живее сама след смъртта на баща ти, Марийка е единственото й щастие.
Щастие, да! А после аз трябва да се справям с това щастие, а на нея не й пука!
От банята се доловяваше звук на вода и детска песен. Марийка си миеше зъбите и тананикаше мелодия от анимационен филм.
Слушай, да не спорим пред детето помоли я Атанас. Марийка не е виновна.
Светла избърса ръцете с кърпа, седна на стол и свали глава.
Атанас, не съм чудовище. И на мен ми е жал за твоята майка. Но тя постоянно се меси в нашето възпитание, критикува ме, прави забележки. Миналия път даже каза, че съм лоша майка, защото не разрешавам на Марийка да яде сладолед преди сън!
Майка просто се грижи по своя начин…
По своя начин! прекъсна го Светла. А аз, по какъв начин? Това е моето дете, аз знам най-добре какво ѝ трябва!
Марийка изтича от банята с мокро брадиче и широка усмивка. Мамо, баба Радка е отвън! Стои до портата и ми маха!
Светла се вцепени, погледът ѝ срещна този на Атанас. Той само кимна бавно, сякаш знаеше, че този момент ще дойде.
На прага, облечена в стария си кафяв палто, с пакет в ръце и сълзи в очите, стоеше Радка.
Марийка миличка донесох ти книжка с приказки. И сладолед. Снощи цяла нощ го мислих и реших, че ще го ядеш преди сън. Само днес.
Светла стана, колебаеше се за миг, после отвори вратата широко.
Добре дошла, мамо. Добре дошла, мамо. Марийка цяла сутрин те чака.
Радка трепна, сякаш не вярваше на ушите си, после пристъпи напред с дребни, несигурни крачки.
Момиченцето изпищя от радост и се хвърли в обятията ѝ, а сладоледът започна бавно да се топи върху стъпалото.
Светла взе пакета от ръцете ѝ, погледна я в очите и леко се усмихна не съвсем топло, но искрено.
Хайде, влез. Ще изпием по едно кафе. Заедно. Радка кимна, ръцете ѝ още трепереха, докато събличаше палтото.
В кухнята утринното слънце огряваше масата, където още стояха недопитите чаши от закуската.
Атанас донесе още една чаша, постави я внимателно пред нея.
Никой не каза нищо повече.
Просто седяха.
И за първи път от месеци, въздухът в къщата не беше напрегнат, а топъл като спомен, който едва сега си спомни как да се завърне.
