ТИ ПРИЕШИ
По пътя към манастира се изпотих.
У Яна краката започнаха да клатят, зрънцата в очите се затъмниха. Трябваше да се изкачи по тесната пътека към върха, но силата я напъда.
Яна спря, уморено се настани на брега, после се легна върху тревата. Приятелката ѝ Ралица постави раницата си под главата й.
Минаваха хора, любопитно се взираха в лежащата Яна и спокойно продължаваха към стария хилендарски манастир.
Някой протегна таблетка. Яна отвори устата, смирено я сложи под езика, без да се интересува от името ѝ. Не й пукаше.
Някак се облекчи.
Но вече не искаше да се изкача.
Яна и Ралица се спуснаха към планинския поток и оттам се върнаха в хотела си в Банско.
Яна без да се облича се легна върху леглото.
Смутата я обхвана. Защо Господ не ме пусна в манастира? Препречи пътя. каза: Стой, Яночо, остави безгрешните да влязат, а ти, грешна, остани на пътя и помисли за живота си
– Яна, да си сипем чай, а? Ралица погледна притеснено надолу към приятелката.
– Благодаря, Ралице, но не сега. Яна затвори очи и въздъхна.
Ех, да се спра на Ралица. Ох, грешна съпрузи, сменящи се любовници, без деца, без съжаление. Честно казано, къде да се пробвам. И все пак се втурна към манастира страх от ада, явно Всички искат рая, но чакат до края, за да се покаят. Покрая е късно Не успяваш, не успяваш Жалко е приятелката. Тя е добра, мила, винаги подкрепя. Никой не може да задържи бурната ѝ природа. Самовлюбена, с гняв. Ако се ядосате върви на всичко. Не има заменими.
Но понякога възглавницата ѝ е мокра от сълзи. Четиридесет и четири години се натрупват, а до брега не стигат. Всичко се люлее по вълните, клатеше се
Искаш любов! Неот земната, страстна, изгарка до пепел.
Мен ме укорява постоянно: Един съпруг, двама деца, неспокойни роднини, цялодневна кухня смъртна скука!
Обръщай се, Яночо, около теб мъжете се въртят. Пробвай вкуса на любовта. Винаги ще се върнеш към Ивайло. Той ще те приеме каквато и да си. А ще познаеш страст, огън.
Достатъчно е да къкнеш в семейното си блато! Разпали се, приятелко! Няма да съжаляваш.
Ох, не искам тези страсти! Честно казано, вече не искам.
Имаше Живко. Обичах го до безумие.
Съдбата ни свърза с този мъж. Две години романтирахме. Съпругът подозираше, но мълчеше.
Аз, в грешно настроение, мислех да напусна Ивайло.
Любовникът разтърси главата ми, нямаше сила, желание да откажа. Срещите с него трепет, треперене, сърдечни спазми. Не се описва
Но успях да се откажа от него. Любя
Върнах се в семейството. Понякога се питам защо? С Живко имаше малко, но безкрайно щастие.
Ивайло
Чувствах се далеч от него. Но бяха! Още как! Дъхът спираше
Остана само жалост и всичко. Само аз съм виновна. Пропих ти любовта, скъпи съпруго. Не се сърди
В крайна сметка се обърках. Обаче, нищо не казах на Ралица за любовника. Тя все още вярва, че съм свята. Да, точно така
А в манастира Господ не ме пусна
Така се шегува…
Тежко беше да забравя Живко. Ние бяхме сродни души, разбраха се с полупръст, с полупоглед
Навярно няма да го изтрия от паметта. Твърде бурно, диво, гладко се случи
Такова се случва веднъж в живота.
Искаш ли да го повториш, Яно? ИСКАМ! Аха, ти размишляваше 45годишната жена
– Ралице, наливай чай, развесели се Яна, прегърна приятелката.
А в главата ясно прозвуча: Разбери се, дете. Оми душата си. Обичам те. Обичай себе си. И се връщай.
ТИ ПРИХОДИ…
