Искаме уединение, а не съветите ти каза синът, гледайки жена си.
Деси, а къде е майка ти днес? попита Валентина Димитрова, преглеждайки младата си снаха през дебелите си очила. Обеща да дойде да помогне със салатите.
Заета е отговори кратко Деси, продължавайки да реже краставици. Заседнала е на работа.
Пак на работа поклати глава свекървата. А семейството кога? Внуци кога ще правите? На трийсет сте, не малки момичета.
Деси стисна по-силно ножа и не отговори. В хола се чу звук на включен телевизор Андрей се беше върнал от градината, където цял ден копаеше.
Андро! извика Валентина Димитрова. Ела да ни помогнеш да сложим масата.
Сега, мамо отвърна синът, но не влезе в кухнята.
Валентина Димитрова въздъхна и започна да вади най-хубавите чинии от шкафа. Утре ще дойдат сестра ѝ с мъжа й от Плевен, семейният обяд ще е голям.
Деси, а доматите изми ли ги добре? попита тя, надниквайки в купата. Имам деликатен стомах, ако нещо не е наред.
Измих ги, Валентина Димитрова сдържано отвърна снахата.
И тия краставици твърде тънко ги режеш. Мъжете обичат по-едри, за да се наядат. Андро от малък такъв ако салат, да е солиден.
Деси спря и погледна свекървата.
Може би тогава вие ще ги нарежете както трябва?
Недей така, щерко размаха ръце Валентина Димитрова. Аз само подсказвам. Имам опит, четиридесет години готвя. А вие млади, трябва да се учите.
В кухнята влезе Андрей в домашните си пантофи и изтъркана тениска. Косата му беше разрошена, по бузата петно от пръст.
Как е, жени? усмихна се той. Готвите се за пир на света?
Готвим, готвим кимна майка му. А ти по-добре се измий и премени. Какъв вид си такъв?
Мамо, вкъщи съм Андрей отвори хладилника и извади бутилка вода. Починавам след работа.
Вкъщи също трябва да се уважаваш. А и снахата те гледа, какъв мъж си избрала.
Деси рязко се обърна към свекървата.
Валентина Димитрова, аз обичам мъжа си какъвто е. И в работни дрехи, и в домашни.
Разбира се, разбира се съгласи се тя. Само че любов любов, а ред ред. На съседката Таня зетят винаги като игличка. И вкъщи, и на работа.
А зетят на Таня какво работи? попита Андрей, допивайки водата.
Някакъв мениджър. В офис седи, не се цапа.
Аз на строеж съм, мамо. Там не можеш с костюм.
Ясно. Ала вкъщи си, можеш да се оправиш.
Андрей махна с ръка и излезе. Деси продължаваше да реже зеленчуци, опитвайки се да не обръща внимание на погледа на свекървата.
И още нещо започна Валентина Димитрова, сядайки на столчето. В спалнята толкова силно пускате телевизора вечерта. Аз съм отвъд стената, не мога да заспя.
Не го пускаме силно възрази Деси.
Силно, силно. И говорите пак силно. Снощи до полунощ не можах да заспя.
Деси почувства как я залива руменина. Снощи наистина бяха говорили до късно. Но разговорът беше интимен, личен. А телевизорът работеше, за да не ги чуват.
Валентина Димитрова, може би да си купите тапи за уши? предложи тя. В аптеката има специални.
Защо да си слагам тапи? обиди се свекървата. В собствения си дом да не мога да спокойно? Вие трябва да уважавате другите, да сте по-тихи.
Тогава в кухнята отново влезе Андрей, вече в чиста риза.
За какво става дума? попита той, виждайки напрегнатите жени.
Обяснявам на Деси, че вкъщи трябва да сме по-тихи каза майка му. Иначе не можеш да спиш заради шума ви.
Какъв шум? намръщи се Андрей.
Телевизорът ви, разговорите. До полунощ снощи не заспах.
Андрей погледна жена си. Деси се обърна към прозореца.
Мамо, опитваме се да не шумим каза той предпазливо.
Е, опитвайте се по-добре. Иначе в собствения си дом нямаш мир.
Валентина Димитрова не устоя Деси може би да се изнесем? Да си намерим квартира, за да не ви безпокои.
Свекървата дори отвори уста от учудване.
Как така да се изнесете? А кой ще ми помага? Вече не съм млада, трудно ми е. И къщата е голяма.
Ще помагаме каза Андрей. Ще идваме, каквото трябва.
Ще идвате! размаха ръце Валентина Димитрова. Ако ми стане лошо? Ако нещо се случи? Съседите са далеч, няма да чуят. Не, деца, няма начин. Семейство сме, трябва да живеем заедно.
Тогава и оплаквания да няма твърдо каза Деси. Ако сме семейство, всички се уважават.
Разбира се, уважават. Аз не ви ли уважавам? Само съвети давам, как да е по-добре.
Андрей въздъхна и седна на масата.
Мамо, стига за днес съвети. Деси е уморена, денят беше тежък.
Какво толкова съм казала? учуди се майка му. Обичайни неща, житейски. Споделям опита си.
Вашият опит не ни интересува рязко каза Деси. Ще се оправим сами.
Валентина Димитрова нацупи устни.
Ето какво. Значи, аз съм излишна в собствения си дом. Четиридесет години тук, а сега преча.
Никой не казва, че пречите опита се Деси да смекчи тона. Просто всеки сам си урежда живота.
Живота! изсумтя свекървата. А кой ви пере, готви, чисти? Това също личен живот?
Не сме ви молили да перете и готвите каза Деси. Можем сами.
Можете. Само кога? Вие с утра до вечер на работа. Аз пенсионерка съм, имам време. Мислех да помагам на семейството.
Андрей стана от масата и застана до прозореца. Слънцето бавно залязваше зад дърветата, хвърляйки топли отблясъци по кухненския плот. Андрей погледна майка си, после жена си уморени, напрегнати, всяка в своя свят.
Мамо каза той тихо, благодаря ти за помощта. Наистина. Без теб нямаше да се справим. Но Деси има право. Трябва да намерим начин да живеем заедно, без да се чувства, че е в затвор.
Валентина Димитрова понечи да каже нещо, но млъкна. Очите ѝ блеснаха.
Аз само искам да е хубаво прошепна тя.
Знам каза Андрей. И ние искаме същото.
Деси остави ножа, прибра косата зад ухото си и седна.
Утре ще направя салатата както обичаш, Валентина Димитрова каза тя. И ще я наричам майчината. Само… понякога спирай.
Свекървата се вторачи в нея, после бавно кимна.
Добре прошепна. Понякога.
