Радка Стефанова, ти си се побъркала! Това е абитуриентски бал, не карнавал! класната ръководителка на 12 А клас плесна с ръце. Какво значи живи пеперуди? Откъде ще ги намерим? И най-вече защо?
Снежана Петрова, но трябва да има нещо специално! Радка упорито постука с химикалката по списъка с идеи. Това е последният училищен празник на децата ни. Ще го запомнят за цял живот!
В кабинета на директора се събра родителският комитет на випускния клас. Елица седеше в ъгъла, мълчаливо наблюдавайки спора. Мислите ѝ бяха далеч предстоящата защита на проект на работа, неплатените сметки и тихото, но упорито безпокойство за съпруга, който напоследък изглеждаше особено отдалечен.
Елица Георгиева, ти какво казваш? гласът на Снежана Петрова я върна към реалността. Ти работиш в сферата на организацията на събития, нали?
Елица се изправи на стола, бързо събирайки мислите си.
Мисля, че трябва да се съсредоточим върху това, което наистина е важно за децата, каза тя спокойно. Добра музика, фото зона, може би малък фуршет. Всичко останало са излишества, които ще изядат бюджета и ще отнемат сили.
Радка Стефанова недоволно сви чертите.
Е, разбира се, ти както винаги спестяваш. А децата искат празник!
Децата искат да се веселят с приятелите си, а не да гледат живи пеперуди, меко възрази Елица. Питай Милена, ако не ми вярваш.
Споменаването на дъщеря я размрази малко.
Добре, да гласуваме. Кой е за базовия вариант без излишества?
Повечето ръце се вдигнаха, и Елица с облекчение издиша. Един проблем по-малко. Сега само оставаше да разбера какво става вкъщи.
На връщане от училищното събрание тя набра номера на съпруга си.
Ало, Борис? Още си на работа? попита тя, лавирайки между колите на паркинга.
Да, закъснявам, гласът на съпруга ѝ звучеше уморен. Проектът гори, разбираш. Не ме чакай за вечеря.
Пак ли? Елица не успя да скрие разочарованието си. Трети път тази седмица.
Ели, да не започваме, в гласа му се появи дразнене. Аз работя, не се забавлявам. И между другото, за бала на Милена ще се отпрося, може да не се притесняваш.
Добре, тя реши да не развива темата. Ще се видим утре.
Вкъщи Милена седеше на кухнята, загледана в учебник по история. Випускните изпити вече бяха приключили, но предстояше кандидатстването, и дъщерята се подготвяше усърдно.
Как беше събранието? попита тя, без да вдига глава. Спаси ли ни от някоя нова луда идея на Радка Стефанова?
Елица се усмихна, вадейки от хладилника продукти за вечеря.
Представи си, този път искаше живи пеперуди.
Ех, Милена се намръщи. Цялата церемония щях да се страхувам, че някоя ще кацне на главата ми.
Ето точно за това говоря, Елица запали котлона. Татко пак закъснява.
Нищо ново, сви рамене Милена. Мамо, не мислиш ли, че той…
Какво? Елица замръзна с ножа в ръка.
Ами, просто толкова често закъснява. И по телефона е някак странен. Може би има проблеми на работа? Или… тя се заколеба.
Или какво? сърцето на Елица се сви.
Нищо, глупости, Милена махна с ръка. Просто е странно.
Елица се върна към рязането на зеленчуците, но мислите ѝ започнаха да се въртят с нова сила. Неужели дъщеря ѝ също забеляза промените в поведението на Борис? Последните три месеца той наистина беше станал различен разсеян, често закъсняваше до късно, а през уикендите се опитваше да избяга по някакви спешни работи. След няколко дни Елица намери смачкан бележник в джоба на съпруговото му яке с дати, имена и часове, които не съвпадаха с работното му разписание. Сърцето ѝ заби учестено, но тя не отвори дума. Вместо това, седна на балкона, гледайки как слънцето залита зад блоковете, и си спомни първия им бал прост, с грешки, но пълен със смях и докосвания, които означаваха всичко. На следващия ден, преди изгрев, Борис се върна. Седна до нея на масата, без да я погледне, и прошепна: Имам нужда от промяна. От всичко. Тя кимна бавно. И аз. И макар думите да не бяха казани на глас, и двамата разбраха някои краеве не се зашиват, а се освобождават.
