Днес реших да запиша една история, която ме накара да замисля колко сложни могат да бъдат взаимоотношенията между хората. Всичко започна с едно малко момиченце Петя.
Петя беше на осем години, когато един ден, след училище, я обзе непоносима носталгия по майка си, която живееше в съседното село. Вместо да тръгне към дома, където живееше с баща си и леля си, тя се отби до автобусната спирка, качи се и потегли.
“Защо мама е такава? Защо не живее с татко, а той е толкова добър? Да, бях при нея за малко, но не ми харесваше, че ме оставяше сама, довеждаше онзи Славчо, и двамата пияни… Макар че с татко и леля ми е добре, пак липсва ми мама.”
Петя слезе от автобуса и се запъти към къщата на майка си. Вървейки по улицата, тя я видя на пейката пред блока Мария, очевидно вече подпийнала.
“О, дъще, откъде си?” обгърна я Мария.
“Мамо, липсваше ми” призна се момиченцето и се обви около майка си.
Размениха няколко думи, след което Мария попита:
“Петя, имаш ли пари?”
“Само за обратния автобус.”
“Как така? Това е всичко? Тогава защо дойде? Трябват ми пари, не разбираш ли?”
“Мамо, нямам” отвърна дъщеря ѝ.
“Е, тогава върви си при баща ти. Видяхме се, стига. Аз ще си намеря пари.” И с тези думи тя изхвърча след една жена, която беше минала покрай тях.
Петя остана насред пътя, гледайки след майка си с горчиво чувство на обида. Тогава осъзна, че не ѝ е нужна на майка си, и че има само баща си Иван и леля си. С разтревожено сърце, тя се отправи в грешната посока. Обърка една малка гора с гъсталак и, плачейки, се отдалечаваше все повече Спира и тогава я осени заблудила се е. Заплака още по-силно. В същия момент светлини от фарове проблеснаха сред дърветата. Автомобилът спря, от него слезе някакъв мъж, но преди да успее да каже нещо, Петя чу познат глас Петя!. Беше баща ѝ, Иван, с пребледняло лице и разрошени коси. Хукна към нея и я прегърна така силно, сякаш никога нямаше да я пусне. Мислех, че съм те изгубил завинаги прошепна той. Петя зарови лице в рамото му и престана да плаче. Върнаха се вкъщи, където леля ѝ вече беше обляна в сълзи, чакайки на прага. От онзи ден насам Петя продължи да обича майка си, но разбра, че любовта не винаги е достатъчна, за да те закриля.
