Здравствуйте, тук ли живее Алексей?
Да А вие по какъв повод?
Вие майка му ли сте?
Аз?! Жена! Девойко, какво искате?
Той е в болницата, но не зная как е не ми казват нищо, не ми е позволено. Само за роднини. горната устна на непознатата трепере. Мога ли да вляза?
Влизай. Не разбирам защо се интересувате от здравето на съпруга ми, вие изобщо коя сте? Люба посочи към кухнята. Ела насам.
Момичето седна на ръба на кухненския ъгъл, извади кърпичка от джоба и избърса потта от челото.
Стопанката забърка по печката, чакайки гостенката да проговори.
Искаш ли вода?
Не Да, ако може.
Ще мълчиш ли цяло време? Дойде ли да седиш или какво?
Алексей ми обеща, че ще се ожени за мен добави след малка пауза, през есента!
Е, ако ще се жени Люба перешеше тенджера, това променя нещата, само че при нас многоженството е забранено.
Не съм дойла да си правя шеги.
Аз и не шегувам, имам сухум.
Разбирате ли, той ще се ожени за мен през есента. Само че първо ще се разведе с вас и тогава
Хм А защо сега дойде? През есента тогава ела. Как се казваш?
Дана Даница.
Аз съм Люба! Дана-Даница, защо не лятото? Не се ли виждат краката ти изпод корема? Негова работа?
Да, както виждате, ние с Алексей очакваме дете. Той каза, че след вашия рожден ден ще подаде за развод.
А, сега разбрах. Ех, Льохо, не се минава човек, както се казва, който е роден срещу вятъра.
За какво говорите? Не ви разбирам.
Ама аз теб веднага те разбрах. От къде си?
От село съм. Работех във фабриката.
Значи дойде да покоряваш града. А Льохо ми не понася бесовете. Скоро ли раждаш?
След два месеца.
Уф, ето защо се крие, иска да си опази нервите. При нас, когато се роди първото, той се премести при родителите си, не му стигаше времето за работа, а работата му не е от тези, дето седиш на едно място.
Може ли да ми кажете как е?
Защо пък да не казвам?! Стабилно, но тежко. Не се плаши, очите ти ще излязат. Ще живее.
Какво да правя?
А аз откъде да знам? Когато си скачаше с него в леглото, не ме питаше: Какво да правя?
Уча трети курс в университета задочно. Вкъщи майка ми и малките ми братя. Нямам къде да отида. И Алексей ми казваше, че вие отдавна живеете като непознати. Той само заради децата е с вас.
Така ли?! Люба усети как търпението ѝ изчезва. Давай телефон и адрес, ще ти се обадя!
Как така?!
Щом го изпиша, ще те повикам да го вземеш.
Къде?
При майка си и братята.
Няма място.
А сега къде живееш?
В общежитието.
Значи там е мястото ви. Не си мисли за моя апартамент. Той е от баба ми, при развода няма да се дели. Защо мигаш? Няма никакви права върху моя дом.
Напразно говорите така, ние се обичаме.
Тогава ще живеете в колиба. А сега махай се, докато съм добра. Помниш ли изхода? Няма да ти го показвам. Люба хвърли тенджерата в мивката, която беше затрила до дупка, докато говореше.
Три дни Люба не спа и не яде, след като съпругът ѝ беше в болница. Първоначално прогнозите бяха лоши, но Льошко се оправи.
Уморена беше Люба от тези дни, когато мъжът ѝ беше между живота и смъртта. Обадиха ѝ се, че са го преместили в стая и сега ще трябва да го гледа.
А тук тази бременна момица се появи, ловец на жилища. Ох, искаше ѝ се да завърти редките коси на Данка и да я изхвърли от петия етаж, но беше уморена морално и физически.
Върви си Люба с наведена глава, мислейки. Искаш или не, трябва да отиде. Дали да го гледа, или да му каже всичко. Сега ще го изправи на крака за нула време, ще го погледа така, че няма да му е лесно. Не искаше да ѝ разваля рождения ден.
Дана седи на пейката пред входа.
Лельо Любо, лельо Любо!
Ето неспокойна. Какво чакаш? Не съм ли ти казала всичко?
Вие не към Льохо ли?
И какво?
Вземете ме с вас.
Люба не отговори. Вървят мълчат. В автобуса Дана седна до нея. Люба се обърна към прозореца, сякаш не я познава.
Люба я отведе като племенница при Алексей.
Тук почакай. Аз първа ще вляза. заповяда съпругата и влезе в стаята.
Алексей лежеше сам. Още не бяха сложили съквартиранти. Кракът му беше в гипс.
Влезе жена му. Погледна го внимателно, Льошко се събуди от погледа ѝ, усмихна се, но на Люба не ѝ беше весело, котки дърпаха сърцето ѝ.
А той я гледаше с кученски очи. Измъчено куче. Навсякъде натъртвания, синки, крак в гипс.
Здравей, Алексей.
Любо, какво хубаво, че дойде. Толкова те чаках.
Чакал ме! Да не се съмнявам!
Жена му извади от чантата домашна храна и я сложи на нощното шкафче. Бузите ѝ, ушите ѝ горят, пот ѝ се появи.
Горещи картофи с кюфтенца, както обичаш, Льошко. Яж, докато не са изстинали. каза с треперещ глас. Алексей протегна ръка към чинията, но погледът му се плъзна към вратата. Люба не се обърна. Тя знаеше, че Дана стои на прага, че гледа, че чака.
Имаш гост каза тихо Люба, без да вдига очи. Влезе ли, ще яде с теб.
Алексей млъкна. Ръката му се сви в юмрук върху чаршафа.
Люба обърна гръб, отиде до прозореца и се загледа навън.
Днес е рожденият ми ден каза тя. И донесох храна. За двама.
