Никога не обичах съпругата си и многократно й говорих за това. Няма смисъл да я обвинявам животът ни беше доста спокоен.
Тя никога не правеше сцени, не изказваше претенции винаги беше нежна и грижовна. Но проблемът остана липсваше любов.
Всяка сутрин се събуждах с мисълта да си тръгна. Желях да намеря жена, в която наистина да се влюбя. Дори не можех да предвидя колко неочаквано съдбата ще обърне нещата.
Със Зофия се чувствях удобно. Тя не само отлично се грижи за дома, но и изглеждаше ослепително. Приятелите ми завиждаха и не разбираха как успях да бъда толкова късметлия с жена.
Дори аз не разбирах какво заслужих, за да получа нейната обич. Аз съм обикновен мъж, без никакви специални качества. А тя ме обичаше Как е възможно?
Нейната любов и преданост не ми даваха покой. Още повече ме мъчеше мисълта, че ако напусна, някой друг ще заеме мястото ми по-богат, по-атрактивен, по-успешен.
Когато си представях Зофия с друг мъж, усещах безумие. Тя беше моя, дори и да не я обичах. Чувството за собственост беше по-силно от разума. Но може ли да живееш цял живот с някой, когото не обичаш? Мислех, че ще се справя, но се грешех.
Утре ще ѝ кажа всичко реших, преди да заспя. На следващото утро, по време на закуската, събравам куража.
Зофия, седни, трябва да поговорим.
Разбира се, слушам те, скъпи.
Представи си, че се развеждаме. Аз напускам, живеем отделно
Зофия се засмя:
Какви странни мисли! Игра ли е това?
Изчакай до края. Сериозно е.
Добре, представям си. Какво след това?
Бъди честен: ще намериш ли някой друг, ако аз си отида?
Матей, какво ти се случва? Защо мислиш за раздяла?
Защото не те обичам и никога не съм те обичал.
Какво? Шегуваш се? Не разбирам.
Искам да си тръгна, но не мога. Мисълта, че ще бъдеш с друг, не ми дава покой.
Зофия помисли миг и спокойно отговори:
По-добър от теб няма да намеря, затова не се тревожи. Отиди, аз няма да бъда с никой друг.
Обещаваш ли?
Разбира се увери ме Зофия.
Чакай, но къде да отида?
Нямаш ли къде да отидеш?
Не, цял живот бяхме заедно. Ще трябва да продължа да бъда близо до теб казах тъжен.
Не се притеснявай отвърна Зофия. След развода ще разделим жилището на две по-малки.
Наистина? Не очаквах такава помощ. Защо го правиш?
Защото те обичам. Когато обичаш някого, не можеш да го задържиш против желанието му.
Минали са няколко месеца и се развяхме. Скоро разбрах, че Зофия не спази обещанието. Тя намери друг мъж и никога не възнамеряваше да сподели имота, наследен от баба й. Аз останах нищо.
Как сега да се доверя на жени? Нямам идея.
Какво мислите за поведението на Матей?
