По съвета на майка си, съпругът заведе болната си жена на пустеещо място… Година по-късно се върна за нейното богатство.
Когато Валентина се омъжи за Артьом, тя беше едва двадесет и две години. Млада, блестяща, с големи очи и мечта за дом, където да се носи ароматът на пресни пайове, да се чува смях на деца и всичко да е изпълнено с топлина. Мислеше, че това е съдбата ѝ. Мъжът беше по-възрастен, сдържан, мълчалив но в неговото мълчание Валентина усети опора. Тогава така си мислеше.
Свекървата ѝ я гледаше с недоверие още от първия ден. Погледът ѝ казваше всичко: Ти не си достойна за сина ми. Валя се стараеше с всички сили чистеше, готвеше, приспособяваше се. Но не беше достатъчно. Понякога супата беше твърде рядка, понякога дрехите не бяха добре изстлани, понякога гледаше твърде влюбено съпруга си. Всичко това дразнеше свекървата.
Артьом мълчеше. Израснал в семейство, където майчината дума беше светиня. Не смееше да ѝ противоречи, а Валя търпеше. Дори когато се чувстваше слаба, когато губеше апетит, когато дори ставането от леглото ѝ беше трудно всичко приписваше на умората. Никога не си беше помисляла, че в нея се крие нещо нелечимо и зло.
Диагнозата дойде неочаквано. Късен стадий. Неоперабилно. Лекарите само поклащаха глави. През нощта Валя плачеше в възглавницата, скривайки болката си от съпруга. На сутринта отново се усмихваше, гладеше ризи, вареше чорби, слушаше подигравките на свекървата. А Артьом се отдалечаваше все повече. Вече не търсеше погледа ѝ, гласът му стана студен.
Един ден свекървата влезе при нея и тихо каза:
Ти още си млада, пред теб е целият живот. А тя е само тежест. Каква полза имаш от това? Заведи я в село, при леля Дона. Там е тихо, никой няма да те осъжда. Ще си починеш. После можеш да започнеш нов живот.
Мъжът не отговори. Но още на следващия ден безшумно събра дрехите на Валя, помогна ѝ да се качи в колата, и тръгна в посока към провинцията там, където пътищата свършват и времето тече по-бавно.
Напът Валя мълчеше. Нито въпроси, нито сълзи. Знаеше истината: не болестта я убиваше, а предателството. Семейството им, любовта, надеждите всичко се срина, когато мъжът
По съвет на майка си, мъжът отведе болната си жена в забравен край… След година се завърна – за нейното богатство.
