Сърце счупено от надежда: пътят към ново щастие
Рая, между нас всичко свърши! каза Стоян с ледени думи. Искам истинско семейство, деца. Ти не можеш да ми дадеш това. Подадох молба за развод. Имаш три дни да си събереш вещите. Ако си тръгнеш, дай ми знак. Аз ще остана при майка ми, докато подготвя апартамента за детето и за майка му. Да, не се учудвай, новата ми любима е бременна! Три дни, Рая!
Рая остана безмълвна, сякаш земята й се пропадаше под краката. Какво можеше да отговори? Пет години се опитваха да имат дете, но три бременности завършиха с трагедия. Лекарите я уверяваха, че е здрава, но всеки път нещо се обърка. Рая живееше здравословно, а по време на бременността беше още по-внимателна. Последният път припадна на работа, а линейката не стигна навреме
Вратата се затресе след Стоян, а Рая, изтощена, се срина на дивана. Нямаше сили да събира нищо. Къде да отиде? Преди брака живееше при леля си, но тя почина, а апартаментът беше продаден от братовчед й. Да се върне в село Белица, в къщата на баба си? Да си наеме жилище? А работата? Въпроси й вихреха в главата, но времето течеше.
На сутринта вратата се отвори, и в къщата влезе свекърва й, Елена Георгиева.
Не спиш? Добре, че не, каза тя сухо. Дойдох да се уверя, че не вземаш нищо, което не е твое.
Нямам намерение да вземам старите чорапи на сина ти, озли се Рая. Искаш да преброиш вещите ми?
Колко си нахална! А преди беше толкова кротка. Аз бях тази, която казах на Стоян след първата бременност, че никога няма да можеш да раждаш.
Това ли дойде да кажеш? Тогава млъкни и наблюдавай.
Защо взимаш сервиза? изненада се свекървата.
Той е мой, от леля ми, спомен за нея.
Тук ще остане празно без него!
Не е мой проблем. Но поне ще имаш внук.
Вземи само това, което е твое!
Лаптопът, кафемашината и микровълновата са подаръци от колеги. Колата я купих преди сватбата. Синът ти има своя.
Имаш всичко, което ти трябва, но деца не можеш да имаш!
Не е твоя работа. Явно така е било писано.
Не ти ли е жал? Може би си направила всичко умишлено?
Говориш глупости. Дори не мога да мисля за това без да ме заболи.
Рая огледа стаята вещите й изчезваха. Четката, гримът, пантофите Забравила нещо важно. Присъствието на свекървата я дразнеше. Спомни си статуетката на котката, спомен от баба й. Вътре имаше така скрита кутийка с обеци и пръстен не скъпоценни, но скъпи за сърцето й. Стоян я смяташе за дребна. Да не би да я е изхвърлил? Рая отвори балкона.
Какво търсиш там? прозвуча гласът на свекървата. Хайде, събирай си вещите и си върви!
Намери котката, всичко беше наред. Сега можеше да си тръгне.
Ето ключовете, сбогом. Дано да не се виждаме повече.
Рая отиде на работа. Беше в болничен, но поиска отпуск.
Подкрепяме те, каза шефът. Но без теб е трудно. Три седмици ти стигат ли? Остани в
Рая затвори очи и усети как ръката на Пламен леко стисна нейната, знаейки, че след толкова болка, новият й живот едва започва.
Скъсано сърце, изпълнено с надежда: пътят към ново щастие
