ВКУС К ЖИЗНИ
80годишната баба Пелагена Иванова с къса синя коса седеше пред нотариуса и размахваше краката.
За какво днес сте тук? попита чиновникът.
За завещание. отвърна тя, удобно се усуквайки в стола.
Започвайте каза нотариусът.
След смъртта искам мозъка ми да бъде изпратен за изследване в Националния научноизследователски институт. Ако институтът откаже, да се счита, че е от Клавдия Петрова. Всички мои котки, които ще имам в момента на смъртта, да бъдат раздадени на приятелите ми. Ако не останат приятели котките да преминат в собствеността на сина ми. Книгите, ако никой не ги желае, да се дарят на библиотеката, но настоятелно препоръчвам поне да се листнат. Преди три години съм забравила в коя от тях съм скрила парите.
Завещавам на сина ми праха ми да бъде разсипан върху хълма в Кипър
Нотариусът се запъва.
Извинете, къде? попита той.
В Кипър, в Кипър
Тъй далеч! Защо толкова усложнено? учуди се той.
Усложнено е днесшната работа от 9 до 5 и обедната почивка. Той никъде не се каражда заради тях. Бях също така, но сега съжалявам. Предстои му цял живот. Пътуванията правят живота поярък, променят човека. Той няма да се върне към старото си аз. Нека премине половината земя; ще видя как се върне в офиса си! Не го стигат обратно, но трябва да му покажем, че има и друг път. С това ще се заема след смъртта си
А аз не искам да гня в земята. Полесно е да полетя до Кипър прободна нотата в говора му, а нотариусът притисна устните си.
Още нещо продължи бабата искам любимата си котка Мелка да бъде погасена с мене, както в древните времена Шегувам се! Шегувам се! Просто изглеждате странно, затова реших да ви изненадам
Да ме изплашите? усмихна се чиновникът.
Да ви разтърся, отвърна Пелагена с усмивка.
Успяхте. Добре, а имуществото? Движимо? Недвижимо? продължи той.
Апартаментът и моторът на сина ми. Аз все още нямам мотор, но съм записала курс и скоро ще го купя, така че запишете и него. А скутерът ми да е на Степан Николаев, ако оцелее. Той отдавна ме гледа, а когато карахме заедно, той счупи своя и се удари в дървото
След като бабата напусна, нотариусът обяви пауза. Сините коси на Пелагена не излизат от съзнанието му. Той отново прочете завещанието, прегледа големия куп документи, след което вдигна телефона.
Мари, здрасти, искаш ли да отидеш някъде заедно? Винаги съм мечтал да видя Африка
И в този миг разбира, че без значение колко далеч са желаните места, истинската пътека е онова, което оставяме зад себе си спомени, обич и уроци, които променят животи. Животът е ценен, защото ние сами решаваме какво да оставим на следващото поколение.
