Можеш да останеш, ако сготвиш за всички усмихна се мъжът.
Пак тази съседка се оплаква от шума проворча Георги, хвърляйки ключовете на комода. Казва, че вчера музиката се чуваше до половина на дванайсет.
А не беше ли така? попита Радка, без да вдига очи от списанието. Твоите приятели реваха песни до край.
Е, и? Събота беше. Имам право в собствената си квартира да си почивам.
Радка мълчеше. Да спориш с мъжа си след вчерашната му пиянка беше безполезно. Главата му сигурно пукаше, а нравът ставаше непоносим.
Между другото, днес пак идват момчетата добави Георги, тръгвайки към банята. Ще гледаме мача.
Колко ще са? попита Радка уморено.
Пет-шест човека. Не съм ги броил точно.
Радка затвори списанието и погледна часовника. Два и половина. Значи, след няколко часа в апартамента пак ще започне бъркотия. Викове, пияни разговори, пушек от цигари. А утре сутрин планини от мръсни чинии и препълнени пепелници.
Гошо, може би днес да минем без пиянка? опита тя. Просто чай да пиете.
Мъжът излезе от банята, изтривайки си лицето с кърпа.
Ти какво, съвсем? Какъв мач без мезета? Момчетата ще дойдат гладни след работа.
А кой ще готви?
Георги я погледна, сякаш беше казала нещо очевидно.
А кой винаги готви? Ти си стопанката.
Днес сутрин бях в поликлиниката, после ходих по магазините, чистех апартамента Радка усети как в гърдите ѝ кипва гняв. Уморих се, Гошо.
Е, тогава почини малко и хващай работа. Нищо сложно не искам. Нарежи наденица, сирене, изпържи малко картофи.
Радка стана от дивана и отиде в кухнята. На масата още стояха чиниите от обяда, а в мивката се трупаха немити тенджери. А тя трябваше да ги измие и да нареди масата за приятелите на мъжа си.
Може би да поръчаме нещо? предложи тя от кухнята. Пица или кебапчета.
С какво да поръчваме? отвърна Георги. Парите на улицата ли ги намираш? Сама ще сготвиш по-евтино и по-вкусно.
Радка започна да мие чиниите, силно триейки всяка. Двадесет и три години брак, и през цялото това време мъжът ѝ нито веднъж не я беше попитал дали иска да си почине или да прекара вечерта с приятели.
Когато се омъжи за Гошо, той ѝ се стори истински мъж. Сериозен, работлив, не пиеше много. И най-важното обеща да я пази и никога да не я оставя на произвола на съдбата.
Първите години беше така. Георги работеше на строеж, идваше у дома уморен, но доволен. Радка работеше в библиотеката, вечер готвеше, чистеше, переше. Живееха скромно, но дружно.
Всичко се промени, когато мъжът ѝ получи повишение и стана майстор. Заплатата му се увеличи, появиха се нови познати, а с тях и нови навици. Първо Георги започна да закъснява след работа, после почна да води колеги вкъщи. Отначало рядко, после все по-често.
Раде, къде ни е ракията? извика мъжът ѝ от стаята.
В серванта, на горния рафт.
Има само една бутилка. Малко ще е.
Тогава иди купи още.
Нямам време. Ти сходи, щом готвиш.
Радка сложи чинията в сушилника и дълбоко въздъхна. Пак тя трябва да тича до магазина, да харчи семейни пари за пиене за приятелите на мъжа си.
Може би да минем без алкохол? опита тя отново. Да купим няколко бири.
Как така?! възмути се Георги, появявайки се в кухнята. Каква бира? Мачът е решаващ, момчетата специално се освободиха. Не мога да ги поя с бира.
Той се приближи до жена си и положи ръце на раменете ѝ.
Защо си толкова разстроена? Само един вечер. Утре ще си поспиш, ще си починеш.
Всеки уикенд е само един вечер тихо каза Радка. Или мач, или някой има рожден ден, или просто така се събират.
Мъжете работят зор, трябва да се отпускат понякога. Ти разбираш.
А аз, според теб, не работя ли?
Георги отдръпна ръцете си и отстъпи.
Каква работа е библиотеката? Книжки пренареждаш. Това не е работа, а почивка.
Радка усети как по гърба ѝ пробяга студенина. Мъжът ѝ винаги говореше така за професията ѝ с пренебрежение, сякаш занимаваше с глупости.
Значи, според теб, моята работа е почивка?
Ами да. Седиш на тихо, говориш с културни хора. А аз цял ден трябва да стоя на строежа, с грубияци.
Радка мълчеше. Да спориш беше безполезно. Георги никога не разбираше, че работата с хора също е натоварване, че всеки ден тя решаваше десетки малки проблеми, помагаше на читателите, водеше занимания за деца.
Добре каза тя накрая. Колко души ще са? Точно.
Казах ти пет-шест. Не знам точно кой ще дойде.
А по кое време?
Мачът започва в шест. Значи, към пет и половина ще се съберат.
Радка погледна часовника. Три следобед. Времето беше малко, ако искаше да нареди масата както трябва.
Тогава дай пари за храна. И ми напиши списък какво да купя.
Георги се пошеви във джоба на дънките си и извади смачкана банкнота от петдесет лева.
Стигаш
