ГЛЕДЕНЕ В ПРАЗНОТА
Иван и Радка се ожениха, когато бяха на по 19 години. Не можеха да живеят и дишат един без друг. Любовта им беше буйна, необуздана. Затова родителите им решават веднага да узаконят връзката, за да не стане нещо непристойно…
Сватбата беше пищна и незабравима. Всичко както трябва: кукла на капака, море от цветя, фойерверки, ресторант, викове “Горко!”… Родителите на Радка не участваха финансово в тържеството, защото нямаха възможност. Печалбите им стигаха само за скромна храна и… ракия. Всички разходи пое майката на младоженеца. Казваха й Елена Еленова.
Тъй като името й беше трудно за изговаряне, тя поиска да я наричат Лена Ленова.
Лена Ленова, разбира се, се опита да разубеди сина си Иван да се среща с момиче, чиито родители са тежки алкохолици. Но какво можеше да направи? Иван я уверяваше, че всичко ще е наред, че любовта им ще надмогне всички лоши гени.
Лена Ленова го предупреди:
Гледай, синко, от лоша кокошка яйца не се родяват. Да не ти се окаже, че любовта ви е по-къса от зимен ден…
Иван и Радка бяха на прага на безгрижно щастие. Тогава им се струваше, че пред тях се простира само любов, безкрайна радост, безспирно веселие. Целият свят беше в ръцете им.
Но животът разказа своята “приказка”.
Лена Ленова и съпругът й подариха на младите апартамент. “Живейте и се радвайте, деца!”
В началото всичко беше хубаво и спокойно. Съдбата сякаш им се усмихваше.
Радка роди две момиченца Веска и Зорница. Иван ги обожаваше. В семейството си той се чувстваше истински стълб и се гордееше с това.
Но не мина и пет години, когато Радка започна да изчезва от вкъщи без обяснение. А когато се прибираше, Иван ясно усещаше миризмата на алкохол от нея. Той искаше да му обясни, но тя първо мълчеше, а после дръзко заяви, че никога не го е обичала. Било, мол, само юношеска влюбеност, нещо мимолетно.
А сега най-после е срещнала мъжа на мечтите си и го напуска. Няма значение, че той е женен и има три дъщери. Иван замръзна. Душата му беше обзета от мрачен туман. Изоставен, той чувстваше, че е подло предаден от любимата.
Междувременно Радка избяга с любимия си в някое забравено село. Твърдеше, че ако мъжът е по сърцето, дори и в тръни ще е рай, а с нежелан дори и в полето е тесно.
Децата останаха на произвола на съдбата.
Лена Ленова беше жива и бърза нямаше как да я хванеш. Тя взе момичетата при себе си. Баба Лена и дядо ги обичаха и разглезваха.
Иван, след като се поскита и пострада, от безнадеждност се присъедини към религиозна секта. Приятел го посъветва. Скоро го ожениха за вдовица с двама сина, а после ги венчаха по правилата на сектата.
За родните си дъщери на Иван вече не му оставаше време. Новата му съпруга, Пенка, го натоварваше с проблемите си те никога не свършваха. Когато той опитваше да заика за децата си, Пенка казваше:
Ванчо, те имат майка! Нека тя се грижи. А ти заведи Митко на училище. И нахрани Бориса…
Иван покорно изпълняваше.
Още обичаше Радка, но знаеше, че няма път назад.
…Минаха седем години, когато в къщата на Лена Ленова неочаквано се появи Радка.
Държеше за ръка четиригодишно момиченце. Лена Ленова я погледна с присмех.
Ей, Радко, животът те е измъчил. Не те познах. Това твоето дете? попита язвително.
Да, Марийка. Може ли да останем при вас? попита Радка, престъпвайки от крак на крак.
Не бях те чакала. Изгониха те? продължи Лена Ленова.
Не, аз си тръгнах. Не издържах. Мъжът ме бие и пие безспирно жали се Радка.
Сама си го избра. Никой не те е дърпал. Защо не отиде при родителите си? запита със злоба Лена Ленова.
Липсваха ми децата. Затова дойдох. Няма да ми позволиш да ги видя? осмели се Радка, знаейки, че булката й не е злобна.
Хм, ето ти ги сети се за децата! Кукувицо! не се успокояваше Лена Ленова.
Но звъннаха на вратата и разговорът прекъсна. Влязоха момичетата Веска и Зорница, вече тийнейджърки. Поглеждаха непознатата с подозрение. Разбираха, че това е майка им, но не изпитваха нищо. Гневът в тях беше скрит, но дълбок.
Разбира се, Лена Ленова ги приюти. Не можеше да ги изгони на улицата!
Но след месец Радка направи “изненада”.
Изчезна.
Оказа се, че се върнала при “сладкия си мъчител” в селото. Марийка остана при баба си. Сега Лена Ленова и дядо се грижеха за три внучки. В къщата цареше топлина, уважение и любов.
Времето летеше…
Годините минаха.
Баб
