Ох, боже мой! Е, какво толкова, че изневери? Всички мъже са такива. Стига си ревел! Иди му се извини. Или мислиш, че ще те гледам с корем до тук?
Мамо… Той ме изневери всъщност… подсети я Радка.
Целият ѝ живот беше сринат. Вчера хвана мъжа си в изневяра, днес майка ѝ почти я изхвърляше от вкъщи. И двамата ѝ говореха сякаш тя е някакво капризно детенце.
Е, изневери. И какво от това? намръщи се Елена. Сама си го провокирала. Ти що, единствена си на света, майко-героине? Всички жени бременни ходят и някак си успяват да живеят заедно. А ти като стъклена! Работила си, значи не си била толкова зле.
Мамо! Не си ли спомняш как самичка чакаше баща ми през нощите? попита Радка през сълзи.
Ето, точно! ръкопляска Елена. Всички ги бият, само не всички ги хващат. Е, давам ти седмица да му простиш. Ако не се оправите живеи си както знаеш.
Още вчера майка ѝ се ядосва на зетя и казваше, че “ще му покаже кой е бащата”. Днес изгонваше дъщеря си, сякаш тя трябва да моли за прошка от мъжа, който я предаде. Радка усещаше, че майка ѝ просто не иска да ѝ помага.
Тя и не би поискала. Но сега чуждо рамо би било много нужно защото Радка беше бременна.
Майка ѝ, междувременно, знаеше много добре какво е това. Баща ѝ, Борис, постоянно я изневеряваше. Елена приемаше това… своеобразно. Плачеше, не спяше нощем, чакаше го. После, когато той се прибираше сутринта с букет, го биеше със същите цветя.
Никога повече няма да ти купувам рози, шегуваше се Борис веднъж, без особена срам. Прекалено дърпат.
И тя се смееше заедно с него. Всеки път, когато мъжът ѝ я изневеряваше, тя изливаше върху него цялата си обида и изискваше компенсация. Понякога с намеци, понякога направо. Така Елена спечели норена яка, кола и цяла рафтова гарнитура френски парфюми.
После е като коприна, казваше майка ѝ, когато се хвалеше пред приятелката си с новата придобивка. Ето, го хващам топличко. Ама какво да правя? Да го зарязвам ли? Така поне имам някакво удоволствие.
Леле… Може би се разведи? въздъхна приятелката ѝ. Това не е живот.
Дааа! Да го оставя на друга? Нима! отвърна Елена категорично.
За времето, прекарано с Борис, тя го убеди да прехвърли апартамента на нея и да го ремонтира. Молейки се да е спокойна защото Борис може да си тръгне, а тя ще остане сама с детето на улицата. Мъжът ѝ се съгласи и с това.
Когато Радка беше на осем, родителите ѝ се разведоха. Борис си тръгна при друга жена завинаги. С дъщеря си почти не общуваше: нито единият, нито другият бяха особено въодушевени и се обаждаха един на друг само по празници.
Майка ѝ тогава беше в отчаяние, но се прегърна с положението. Някое време живееха от стари спестявания и остатъци от лукс, после Елена трябваше да започне работа.
Преди живеех в рай, а сега като просяк, оплакваше се тя.
Ама поне не се чудиш с кого е твоят, отвръщаше приятелката ѝ.
Е, да. И стотинки броя.
Животът наистина стана тежък. Толкова, че майка ѝ продаде всичките си златни бижута. Но с времето свикнаха да ядат по-скромно, да не ходят всяка седмица в театъра и да носят дрехи повече от един сезон.
Радка гледаше всичко това и си мислеше, че никога няма да се замеси в такива отношения. Никога няма да накара децата си да видят нещо подобно. Колко се е заблуждавала…
Радка несъзнателно повтаряше съдбата на майка си.
Кольо също беше заможен. Богат наследник, освен това и умен. Имаше свой малък бизнес няколко козметични салона в града. Те носеха стабилен добър доход.
Разбира се, това не беше единственото му качество. В началото той много красиво говореше за това какви са за него идеалните взаимоотношения.
Хората трябва да се договарят. Това е ключът към всичко, твърдеше той. Ако хората просто седнеха и спокойно обсъждаха проблемите, разводите щяха да са много по-малко.
Кольо изглеждаше мек, отстъпчив, добър. На практика обаче щом в брака започнаха да възникват конфликти, красивата фасада се пропука. Кольо беше готов да носи на Радка пресни праскови сутрин, да тича през нощта за сладкиши, да плаща посещенията ѝ при фризьорката. Но щом ситуацията наистина
