В едно младо семейство изведнъж се появи неприятност. В неделя следобед звъннаха на вратата. Мъжът погледна и видя мъж мръсен, необръснат, с лош мирис. Без чанта, раница или пакет.
Искаше да го попита какво иска, но мъжът го превари: Мога ли да видя Веска? И започна да вика: Вес, ела, моля те, Веска!
Жената дойде, погледна го внимателно, но не го позна. В очите му се четеше мълба: Веска, аз съм твоят братовчед Марин. Никога не сме се срещали. Изгубен съм, не ме оставяй да умра.
Вкараха го вътре. Той влезе, че чак носовете им се сви от миризмата.
Марин се опря на вратата, все едно щял да падне: Изминах хиляда километра с автостоп и пеша, спех на полето, продадох телефона, просяках, почти ме хванаха полицаите.
И пак се молеше: Изгониха ме, жената ме изрита, майка ми не ме прие. Нямам никого освен теб. Към теб тръгнах. Помогни ми, Веска.
Във входа въздухът беше тежък. Да го изхвърлиш ли? Завели го в банята. Дадоха му панталони и тениска, а дрехите му хвърлиха в торба за боклук мъжът ги изнесе на сметището.
Братовчедът излезе, гледаше към кухнята. Какво да правят? Води го, накара го да седне на масата. Тогава мъжът я повика да се посъветват. Рече: Не разбрах, този недоносник ще живее при нас? Наредена ли си? Ще ни ограби и убие, после ще изчезне. Нека си върви. Сега има помощи, ще работи за храна и подслон.
Жената отказа не може да го направи. Не защото е братовчед, а защото е човек.
Поглеждат, а Марин жадно лапа шума от тенджерата, капки по брадата, глътка след глътка.
Жената се намръщи. Обедът за нищо! Влезе и строго го накара да седне правилно. Налива му в чиния, подава хляб в кошничка.
Гостът с усилие се сдържа да не яде като звяр. Господарката мълчеше чакаше.
Наяден, той клехна очи. Но тя не му даде сдърпа го: Разправяй, какво става.
Той прошепна: Изхвърлиха ме, Веска, като куче. Без крохка, без стотинка. Майка ми затвори вратата пред носа ми. Нямам никого. Щях да умра под някой плет. Там бях чужд, затова дойдох при теб. Искам да започна отначало.
Тя се учуди: Защо те изгониха? Говори, не се издържай.
Той призна, че не може, защото го е срам. И сложи глава на масата.
Донесоха стари якета нека спи. Къщата е малка, няма къде.
Мъжът се повали, а Веска звънна на леля майка му: Вашият Марин е при мен. Мръсен е до противно. Какво се случи? Не говори.
Леля заплака: Той не е мой син, изтръгнах го от сърцето. Пиеше, започна да хазартства, загуби всичко. Не знаехме. Докато жена му беше у майка си, той продаде ценностите, остана празен апартамент. И мене ограби. Изгонихме го. Значи мерзавецът търси тебе.
Веска се разсърди: Еха, на мен ще го оставите? Падна като ком от небето, а аз какво да правя? Мъжът се ядоса, и на мен не ми е леко.
Леля посъветва да го изгони: Без милост, не се колебай.
Веска избухна: Лесно ви е да казвате! Аз не мога да го изхвърля. Разбирате ли? Не мога! Последните думи изкрещя в телефона.
Леля плачеше, не можеше да говори. Не е помощница.
Мъжът излезе на балкона: Ето, аз ти казвам изведи го. Не искам да го гледам. Ако не можеш, ще го направя аз. Ще му дам пари нека си ходи.
Жената отказа: Не, така не може. Ако му се случи нещо, няма да си проща.
Мъжът се ядоса: Прави каквото искаш, аз си тръгвам. От него ми става зле, няма да играя добряк. И отиде при майка си.
Всичко се срина в миг. Кой е този Марин? Ако наистина е крадец? Как ще спят под един покрив? Рисковано. Никога не са се срещали. Как успя да намери адреса? Помогни му!
Нощта мина тревожно. На сутринта трябва решение.
С първите лъчи го сдърпа: Леля ми разказа всичко. Живот при мен няма. Мъжът си тръгна. Кажи, какво ще правиш?
Предложи да потърси помощ. Има организации, Веска виждала е обяви.
Марин беше като ловен звяр нищо човешко. Мълчи, гледа я с умоляващ поглед.
Изведнъж прошепна: Аз съм престъпник, Веска. Но съжалявам, няма да нападна никого.
Страх я обзе: ами ако е заразен? Хиляда километра без влак, почти пеша? Чудно че стигна. Какво му е в душата? Да загуби всичко? Да ограби роднини? Може би вече е на дъното?
За да го заведе на безопасно място, трябва да излезе. Но как да го остави?
Сети се за интернет. Намери телефон, звънна. Казаха й, че няма места чакай два дни.
Два дни като мъчение! Братовчед, но все пак непознат, ненадежден човек.
Мъжът не се връщаше, яднаше я по телефона, наричай я глупачка.
Веска се обади на работа няма да идва два дни, разказа всичко.
Сядоха да ядат остатъците. Не смееха да излязат ако ги ограби? С родна майка го направи.
А той постепенно се връщаше в себе си. Уверяваше я, че ще се оправи: Вече дори мравка няма да нараня. Веска, благодаря ти.
Успя да го настани. Приеха го.Години по-късно Марин отново се появи на прага, но този път с усмивка и малко дете за ръка, докато Веска, вече сама, го посрещна с топлина, разбирайки, че някогашното й състрадание не е било напразно.
