Здрасти, приятелко, искам да ти разказа една история, как се развиваше в нашата земя.
Хайде, дай си време! Плода ти вече върви над носа значи си станала жена! каза майка й, без да се мръщи.
Тодора си забеляза, че дъщеря й, Бояна, е в очакване. Тя се мъчи да намери как да сподели новината с баща й, но думите се късат. От природа тя е тънка, а бебетата, които растат в утробата, никой не може да скрие. Точно току-що навърши седемнадесет.
Не отдавна се разбра кой е татко на малкото чудо. Бояна отдавна се влюби в Георги. През първото събиране в седми клас, на 1 септември, го видя за пръв път. Лятото ги промени порастнаха, станаха по-зрели, но все още бяха момчета.
Те си разменяха книги между редовете, закъсняваха за часове и понякога пропускаха уроци. Подмятане, шеги, смях типичен ученически живот.
Георги беше най-високият в класа, най-свързаният, най-умен. Тогава Бояна се влюби без отговор. Тя мълчеше, а той я пренебрегваше. После, еднодве пъти, го забеляза и се разхванаха.
Тайното им положение не остана скрито. Родителите им се срещнаха, а сватбата се уреди почти мигновено. Бояна беше щастлива.
Новото семейство се пресели в къщата на свекърва в Пловдив. Георги беше най-големият син. Двете му сестри бяха още в пети и седми клас, а той трябваше да се включи в работа.
Станал си голям, защото можеш да направиш дете! Виж сега какво ще покажеш, че си зрял. При нас има две дъщери, а да поддържаме твоята жена и дете не сме готови! казваше свекървата.
Бояна също влезе в възрастния свят. Трябваше да забрави учението, а работа като чистачка дори не й предложиха. Тя чистеше голямата къща, защото нямаше какво друго да прави.
Всички домашни задължения се сипаха върху нея. Сестрите на Георги си се смееха, защото вече им бе спестено миянето на съдовете, подмятането и чистенето.
Опитваха се и да й правят клопки: повече мръсен съд, крошки навсякъде, случайни петна по шкафовете и стените. Бояна разбираше, но не можеше да се оплаче.
Георги работеше, а у дома му не беше важно какво се случва. Той почти не се появяваше вкъщи и не се влюби особено в Бояна. Женихът беше под налягане от родителите.
Бояна се опитваше да говори с майка си, но и това не помагаше.
Хайде, дай си време! Плода ти вече върви над носа значи си станала жена! повтаряше майка й, но сега Бояна почти не се радваше на брака. Ако можеше, би избягала, но малкото бебе я държеше.
Нямаше помощ с детето, а домашните задачи не отминаваха. Георги се връщаше късно или изобщо не се появяваше.
Бояна подозираше, че той ходи при други жени, и дори вече имаше представа с кого. Сватбеният живот й ставаше все понепривлекателен. Живееше в къщата на свекъра като слугиня, плачеше нощем и мечтаеше за бъдещето.
В гости при Георги пристигна сестра на свекървата, Ирина Владимировна. Тя се сниска като жена с твърд характер, почти безмълвна, следи всичко в къщата.
Бояна се стараеше да свърши всичко добре и навреме. Тя успяваше, но Ирина винаги намираше повод за оплакване пред сестра си. Междувременно Георги вече не се кани на разходки. Майка му се караше, но не можеше нищо да направи.
Без моето съгласие ме оженихте! Сега живейте сами с жена ми, отвръщаше Георги и се оттегляше.
Ирина наблюдаваше всичко. Две седмици минаваха бавно, но преминаха и тя се събираше да се върне у дома.
Какво ти беше нужно? Пети години не беше тук, бурчаше свекървата, докато сестрата събираше вещите си. Какво търсеха?
Сутринта всички се отправиха на работа. Бояна предложи да придружи Ирина и да я провери, като в същото време разкрада малко време с дъщеря им, Мария.
Наблюдавах вашето семейство. Трябва да си починеш, имаш тъмни кръгове под очите, почти не издържаш. Как го понесеш, малка? И знаеш ли за Димка? попита Ирина.
Знам.
Хайде, събери вещите, ще тръгваме. Ще се оттеглиш от тях.
Как? Ако се върна, няма да ме пуснат, а къде да отида?
Ще намерим решение. Събери се, аз ще викам количка до къщата.
Как ще платя билета? Нямам пари.
Не се тревожи. И аз нямам билети. За две часа ще дойде шофьорка. Не се връщай, ще ти разкажа всичко, когато стигнем. Пътуването е три часа.
Карачка спря пред вратата на нова къща в София. Тя беше помалка от тази на свекървата, но изглеждаше покрасиво. Шофьорът вкара колата в двора и излезе.
Това е съседът. Не мога самa да шофирам, понякога питам за помощ. Ако искаш шофьорска книжка, ще ти помогна. Започвай като у дома, ще се справиш. Твоята стая е отдясно.
След половин час Ирина започна своя разказ.
С сестра ми почти никога не говорехме. Имах дъщеря, която отиде на обучение и след това загина. Тя обичаше екстремни спортове, спускала се по планински реки.
Първият пътуване завърши в трагедия. След това съпругът ми ме напусна, защото не се понасяше със скръбта. Остана сама и отидох при сестра, за да поиска помощ, но тя отказа.
Георги се ожени, а аз останах без подкрепа. Сблъсках се с факта, че всичко се върти около теб. Димка (Георги) те не обича, защо ти е нужен? Нищо не ти помогна, дори родителите ти.
Исках да оставя къщата на Георги, мислейки, че той ще се грижи за семейството, но той… реших да се справя сама. Търпей ме малко, всичко е за теб. Мисля, че е време за развод.
Остават ми около година, ще успеем всичко. Може да ме наричаш просто тетка Ира. Приеми къщата, тя е твое владичество.
Какво ще кажат
Не се тревожи. Те имат достатъчно, а ти не се предавай! Бъди силна, имаш дъщеря.
Ирина живя малко повече от година. Бояна се разведе с Георги, а той се ожени отново. Роднини дойдоха на погребението ѝ и не скриваха недоволството си от решението й. Георги се опита да възстанови връзка, но нямаше обратен път.
Бояна с Мария живеят в собствена къща. Тя найнакрая получи шофьорска книжка, учи се от заочно в Техническия университет и найважното учи се да живее самостоятелно. И я харесва това!
Така някога е в живота. Наследството остава не за тези, които са силни, а за тези с добро сърце. И това е справедливо.
Какво мислиш за това? Пиши ми мнението си, ако ти е интересно.
