Не мога да те обичам
Ивана безумно обичаше Огнян. Толкова, че му прости всичко, дори и онези неясни грешки, които светът ноеше в сенките си.
Сватбата им се случи, когато Ивана беше още малка девойка едва над деветнадесет. Тя гонеше Огнян от шестнадесет, опитваше се да изглежда по-зряла. Първо той я пренебрегваше, смяташе я за дребна късчета от пясък. После пораси, станала е вълшебна красота, и Огнян реши, че няма как да устои на онова, което плавно се стича в ръцете му.
Той беше на двадесет и четири, а Ивана на осемнадесет. Започнаха странна, нелогична връзка, като сън, в който часовникът тиктака назад.
Огнян изчезваше за няколко дни, не отговаряше на телефоните, не отговаряше на съобщенията. Просто се разхождаше из безкрайни полета от облаци. След това се появяваше, сякаш нищо не се е случило, а Ивана го чакаше като изгрев, който никога не закъснява. Сълзите се стичаха, но той я уверяваше, че я обича само тя. Свободният му дух бе като птица, която не се уморява да лети.
Ивана вярваше, че един ден той ще се промени, че ще я обича толкова силно, както тя обича него.
Тя имаше приятел Димитър. Децата им се играеха в същата детска градина, после ходеха в една и съща училищна къща. Димитър тайно влюбен в Ивана, но знаеше, че тя го вижда само като приятел. Това го къса, защото той смяташе, че тя заслужава само найдоброто.
Димитър знаеше: ако Ивана му даде взаимност, той би направил всичко за нея. Но разбираше, че това няма да се случи. Той се скриваше в сенките, винаги близо, но никога не се намесваше.
Когато Огнян отново изчезна или изстреля безпричинен скандал, Ивана се спускаше в бездната на сълзите и плачеше към Димитър:
Защо той така се държи? Аз го обичам толкова
Може би е време да спреш да обичаш? глуми се Димитър.
Не мога, не разбирам как
Димитър разбираше. Той сам би спрял да обича Ивана, но не можеше. Затова мълчеше, усещайки болката ѝ.
Огнян ставаше все понеуправляем, започна да пие повече, да флиртува открито с други момичета. Ивана, като пленена от безумната си любов, реши найголямата глупост бременност. Наивно вярваше, че дете ще излекува всичко, че Огнян ще порасне, че ще ценява и ще обича малкото създание.
Точно на деветнадесетта Ивана разбра, че е бременна. Съобщи това на Огнян, но във лицето му не се появи и следа от радост.
Трябва да се оженим, може би, прошепна тя, засрамено. Докато бебето още не се вижда.
Вероятно, изрече той, мрачен.
Защо реши Огнян да се обвърже, остава загадка. Може би се надяваше, че нещо ще се изправи, а може би просто не осъзнаваше, че може да се откаже.
Ивана се чувстваше найщастливата булка. За Димитър този ден беше истински траур гледаше към щастливата Ивана, изпълнена с надежда, и тайно искаше да я открадне, да я задържи у дома, докато не осъзнае, че той е подобър от Огнян.
Разбира се, той не направи това. С лицемерно пожелание за щастие, той се напи се, за да се забрави.
Родиха се и двете Огнян и Ивана син, наречен Асен. Първоначално Огнян се опита да бъде добър баща и съпруг, спря да изчезва, режеше с приятелите си и помагаше с детето, без да се клюе с Ивана.
Но скоро осъзна, че този живот не е за него. Когато Асен беше едногодишен, Огнян се върна в бурните си навици. Изчезна за три дни, оставяйки Ивана в паника тя обади всичките болници, морги, дори приятелите му на Огнян.
Димитър отново се появи, седеше до Асен, докато Ивана обикаляше мрачните улици в търсене на съпруга. Тя подаде полицейско заявление, а след това мързакът се завърна.
Ивана плачеше, викаше за обяснения.
Не съм длъжен да ти отговарям, отрече Огнян, минавайки към кухнята. В стаята Асен плачеше, но баща му не обръщаше внимание, притиснат от кефалото.
От този миг Огнян спря да се преструва. Той излизаше и се връщаше, а Ивана винаги го приемаше, надявайки се, че ще се промени.
Когато Асен стана тригодишен, Огнян напусна завинаги. Първо отново изчезна, Ивана мислеше, че е просто поредната разходка. Но, след като взеде детето от детска градина след работа, разбра, че у дома няма нито една вещ на Огнян.
Тогава ѝ дойде съобщение:
Ще подам развод сам, не ме чакай!
Ивана се разкъса. Крещеше, не искаше да живее. Димитър се появи мигновено, остана до нея цял ден, грижейки се за Асен, предпазвайки я от глупости.
Когато Ивана се успокои, Димитър реши:
Е, значи така. Сега ще бъда твой мъж и баща на Асен.
Ивана му погледна, поклати глава.
Извинявай, но не те обичам. Обичам те като приятел и съм благодарна за помощта ти, но като мъж не мога.
Знам, отрече Димитър. Но те обичам повече от приятелство и няма да ти позволя повече да страдаш.
Той не можеше да намери думи. Ивана беше толкова разрушена, че само кимна. Нека остане до нея.
Димитър не отстъпи от обещанията си. Стоеше до Ивана, не принуждаваше нещата, постоянно се грижеше за Асен, защото го обичаше като собствен син.
Ивана наблюдаваше Димитър и разбра, че няма подобра алтернатива. Никой няма да обича нейното дете както приятелят й. Никой няма да се грижи за нея подобре, отколкото Димитър.
И се предаде, не от любов, а от безизходица.
Димитър летеше на седмото небе, когато Ивана се съгласи да се ожени за него. Когато Асен за първи път нарече Димитър тате, Димитър се разплака.
Всичко беше прекрасно семейство, завиждано от всички, понякога Димитър усещаше, че Ивана го обича като мъж, а понякога страхът от Огнян го преследваше отново се появяше в сънищата му.
Този страх се превърна в кошмар, когато Асен навърши шест години. Организираха грандиозна парти, започна с подскачане в батутен център, а у дома ги очакваше торта и подаръци.
Точно след като издуха свещите, чу се чук вратата.
Кой още иска да ви поздрави? усмихна се Ивана.
Аз ще отворя, каза Димитър.
Той не погледна през лупата, просто отвореше. Страх се разпереше в сърцето му като лепкави щипки. На прага стоеше Огнян, държейки странен плюшен зайче.
Видя Димитър и се усмихна.
Как си, както винаги? Къде е синът ми? Дойдох да му кажа честит рожден ден.
Какво, Дим? вика Ивана, излизаща от кухнята, и избледнява. Синът изскочи и замря.
Привет, усмихна се Огнян. Честит рожден ден, сине!
Асен погледна първо Огнян, после Димитър.
Тате, кой е този? попита той.
Огнян се сдви, не очакваше това.
Тате значи
Дим, изведи Асен, сухо каза Ивана.
Ив
Моля
Отново се появи този поглед, като върнато омагьосване. Димитър знаеше, че ще се случи, но беше сигурен, че няма да предаде Асен. Той беше баща, а не тази странна клопка.
Димитър играеше с Асен в стаята, имаше куп подаръци. Но тоя ден вътре в него се мъчеше, мислейки за това, което се случва зад вратата. Чакаше момента, когато Ивана влезе и му каже да си тръгне. Сърцето му трептеше.
Ивана влезе, ръцете ѝ трептяха, усмивката беше нервна.
Как сте? попита тя.
Играем! вика Асен. А леля отиде?
Отиде. Порохнахме свещите, а тортата не ядем!
Дааа! извика рожденическият герой и се хвърли в кухнята. Димитър хванал Ивана за лакът и я погледна.
Какво, Иване? усмихна се тя. Хайде, докато Асен не изяде целият торта, иначе ще ни отнемат зъбите.
Ив
Жената прегърна мъжа си, после го целуна.
Той няма да се върне. Не му трябва Асен, защото той има истински баща.
А ти?
Аз? Ти си всичко, от което имам нужда.
Димитър се усмихна и поведе Ивана към кухнята.
Може би онова безумно влечение не премина напълно. Може би в сърцето на Ивана остана частичка от него. Но юношеската си глупост бе заменена с мъдрост. Любовта на Димитър разтопи сърцето на тази наивна млада жена. И тя знаеше, че сега е найщастлива, каквато никога не била. А онова бурно страст, остави зад гърба й, защото в него не беше нищо добро.
