Ако ме докоснеш отново с пръст, ще разкажа всичко на брат ми! И последното, което ще видиш, скъпа, ще е багажника на колата му.
Къде е вечерята ми? издава хриплив глас от дълбините на апартамента, щом Маринка прекрачва прага.
Тя спира, все още облечена в палто, и вдишва тежко. Работният ден е бил особено труден шефът й натоварва с отчети, автобусът се повреди и тя тръгва пеша три спирки в студения есенен дъжд. У дома й чака Виктор, който от месец без работа става все пораздразнителен.
Витя, тъкмо се прибрах, казва Маринка, изтегляйки мокрото си палто. Нека се сменя и поеми дъх.
Къде е вечерята ми? Виктор се изправя от дивана, където цял ден гледа телевизия. Гладен съм като вълк, а ти с извиненията си!
Маринка мълчаливо се придвижва до кухнята и включва светлината. Хладилникът е празен след работа не е имала време да направи пазар. На мивката се трупа планина от мръсни съдове, които Виктор, както обикновено, не е мият.
Няма нищо в хладилника, казва тя, връщайки се в хола. Ще отида до магазина
Отново? той я прекъсва, скоквайки от дивана. Още една отговорност? Цял ден чакам, а ти дори не си купила храна?
Той се приближава, а Маринка усеща алкохолния мирис около него. Виктор пие от обяд.
Работя цял ден, мърмори тя, отдръпвайки се. Ти можеше сам да отидеш, защото си у дома.
Тези думи запалват искра. Виктор хваща Маринка за раменете и я трепери.
Мислиш ли, че можеш да ми даваш заповеди? изрека той, изплювайки. Казах, че ми трябва вечеря! Гладен съм! Сега!
Маринка се освобождава и се притиска до стената.
Докосни ме отново, и ще кажа всичко на брат ми! А последното, което ще видиш, скъпа, ще е багажникът на колата му!
Виктор се спира. Страх проблясва в очите му. Станислав, братът на Маринка, е известен в София със своята твърда ръка. Преди няколко месеца той вече е намекнал на Виктор, че следи как се отнася към сестра си.
Ти нямаш кураж, мърмори Виктор, губейки обичайната си увереност.
Мислиш, че ще ме спреш? пита Маринка студено. Станислав само се интересува от нас.
Виктор се отдръпва, мърмори неразбираеми думи. Маринка преминава към спалнята, коленете й трептят. Тя знае, че играе с огъня, но вече не толерира поведението му. Безработният месец превръща Виктор в горчив звяр, който излива гнева си върху нея.
В спалнята затваря вратата и изважда телефона. Пръстът ѝ се задържа над номера на брат си. Не е време още. Ако Виктор се опита да я удари отново Маринка вздъхва и връща телефона. Не иска да въвлича брат си, но и не иска насилие.
От кухнята се чува търкаляне на чинии Виктор явно излива гнева си върху съдовете. Маринка затваря очи, знаейки, че това е само началото. Колкото подълго Виктор остава без работа, толкова полоша ще стане ситуацията.
Петък вечер се спуска неочаквано бързо. За Маринка седмицата минава в постоянен напрежение всеки завръщане у става пострашно. След инцидента Виктор се контролира, но очите му скрито блестят от злоба, готови за отмъщение.
Тази вечер Маринка остава късно в офиса, довършвайки тримесечния доклад. Няма време дори да предупреди Виктор. Когато се прибира, апартаментът я посреща с необичайна тишина.
Може би е излязъл някъде? мисли тя, внимателно сваляйки обувките.
На масата в кухнята стои бързо написана бележка от Виктор: Отидох при Симеон. Не ме чакай.
Маринка издиша от облекчение. Тишината без неговите натрапчиви искания е истински подарък. Тя се къпе, облича удобни дрехи и се спуска на дивана с телефона в ръка, готова за спокойния разговор с приятелката си Лена, която я търси от седмица.
Маринко! Мислех, че изчезна! вика Лена, щастливо, щом чу гласа й.
Съжалявам, бях заета с работа, отговаря Маринка, без да навлиза в домашните проблеми. Как си? Как е Андреј?
Разговорът се разтегля. За първи път от дълго време Маринка се отпуска, смейки се на шегите на приятелката. Не забелязва как вратата се захвърля с удар.
И после й казвам: Ако не спреш лудостите си, можеш да забравиш
Внезапно телефонът ѝ изскача от ръката. Маринка се изправя и вижда Виктор, изпотен, с див блесък в очите, миришещ на свеж алкохол.
Така е ли сега? изрича той, стискайки телефона. Връщам се, а ти се забавляваш? Няма вечеря, няма чистене, само телефонен разговор?
Витя, дай ми телефона, казва Маринка твърдо, ставайки от дивана. И не викай. Ти писаш, че няма да се връщаш.
Писах не ме чакай! вика той. Това значи не седи и ме чакай, върши каквото трябва! Къде е вечерята ми?
Не съм твоя слугиня, отговаря тя, опитвайки се да остане спокойна. Ако си гладен, мога да приготвя нещо. Но не се осмелявай да ме викаш.
Виктор се усмихва с гроз
