В един тих квартал на София, в скромна, уютна къща живееше младо семейство с малка дъщеря. С тях от години беше рижият пухкав котка Банчо. Взели го още като малко, и оттогава той не само беше любимец, но и истински пазач на дома. Особено обичаше детето спише до леглото му, чакаше го от градината и сякаш го разбираше без думи.
Но скоро поведението на Банчо се промени. Всяка нощ той влизаше в детската стая, заставаше до момиченцето и започваше да сичи. Първо тихо, едва доловимо. После все по-силно, с напрегната стойка.
Родителите първо не му обърнаха внимание мислеха, че котката е капризна или има някакви странни сънища. Но сиченето продължаваше всяка нощ, винаги около леглото.
Една нощ майката се събуди от особено силен, остър звук. Втурна се в стаята и видя странна сцена Банчо стоеше на леглото, гърбът му беше извит, и сичеше яростно към детето, което спокойно спеше.
Светлината беше мътна, всичко изглеждаше нормално но в цялата ситуация имаше нещо плашещо. Ужасена, майката грабна детето и излезе от стаята. След този случай родителите започнаха да се страхуват, че котката е опасна, и мислеха да го дадат в приют.
Но първо решиха да сложат камера в детската. На следващия ден, когато прегледаха записите, бяха шокирани. Около два часа през нощта нещо тъмно, с плашещи подобни на щипки крака, се промъкна отвъд перваза.
Банчо веднага реагира застана между чудовището и детето, сичеше яростно и се опита да го прогони. След няколко минути създанието се измъкна обратно в пукнатината на стената.
На сутринта извикаха специалист. Огледът на мазето и основите доведе до шокиращо откритие под къщата живееше цяла колония от скорпиони, за които никой не е знаел.
Поради горещината и сезона скорпионите започнаха да навлизат в къщата и само Банчо ги забелязваше и защитаваше момиченцето.
Оттогава семейството гледа на Банчо не просто като на домашен любимец, а като на истински герой. Защото той беше този, който всяка нощ пазеше детето от опасност, която дори възрастните не забелязваха.
