Прости ми, че не дойдох на рождения ти ден, имах злополука.

Извини ме, че не дойдох на рождения ти ден, но имах инцидент.

Сбогом, Павел, че пропуснах празника ти онзи ден. Блъснах едно дете на пътя, обясни Венци, като отпи една глътка ракия. Бях на строеж, качих се в колата, и горе-долу тръгнах, когато едно момченце се хвърли право на капака.

Представяш ли си? За щастие, карах бавно. Скочих навън, видях, че детето е живо, попитах дали е добре, а то ми отвърна, че няма нищо. Малко рижо, не повече от шест години.

Къде са ти родителите? попитах.
Мама е вкъщи отговори готви вечеря.
Хайде тогава предложих ще отидем при нея. Ще намерим решение.

Той ме заведе в блока, посочи вратата на апартамента и се скри зад гърба ми. Звъннах, отвори една жена. Красива, с рядък чар, но изглеждаше уморена.

Извинете ме започнах стана нещо. Не се тревожете, моля ви, блъснах сина ви с колата. Той е добре, ето го извиках момчето напред. Искате ли да викаме полиция?
Няма нужда от полиция отговори кротко. Това вече е петият път, в който прави така.
Как така?

Марко, върви в стаята си заповяда тя на сина си твърдо. Влезте в кухнята, моля. Ще вземете ли чай? Или по-скоро кафе?

Чаят й беше прекрасен. С ароматни билки.

Простете ни каза Искра, така се казваше. Марко чу преди няколко дена как казвам на приятелка, че е трудно да живееш без мъж, и сега се опитва да ни намери баща по този начин. Вие сте поне петият, на когото му прави този номер. Двама от тях почти получиха сърдечен удар. Казвам му, че само той ми е важен, но е твърдоглав като дядо си. И той като хване нещо в главата, няма кой да го откаже. Колата няма сериозни щети? Мога да ви возместя. Не? Както искате.

А аз стоях там, гледах я и разбрах, че съм влюбен. Няма да ми повярваш, Павел, но за пръв път видях жената на живота си. Уморена, по хавлия, без грим. Усещах, че ако я изгубя, по-добре да скоча от покрива.

Знам, че звучи глупаво, но бихте ли ми позволили да ви поканя, вас и Марко, на кино за компенсация?
Няма нужда отговори тя. Нали разбирате, Марко отново би си измислил нещо.

Не ви харесвам ли? попитах.
Не е това. Просто При други обстоятелства Сега изглежда, сякаш нарочно пращам детето си да се мята пред коли, за да си намеря мъж. Срамно е.
Да, а и аз изглеждам като някакъв спекулант пошегувах се. Така че заедно отиваме в ада. Но ако е така, може би поне да изгорим на един и същ клада?

Не помня какво точно казах след това, но на другия ден отидох да ги взема и ходихме на “Трансформърс” в киното. После на ресторант. После

Накратко, Павел, ето затова съм тук. Женя се през юни. Трябва ни фотограф. Поемаш ли? Виж ги колко са фотогенични.

Венци извади телефона си и ми показа снимка на хубава червенокоса жена, която се смееше до малко момченце.

Сега съм сигурен, че Купидон няма крила. Но има лунички и липсват му два млечни зъба. И казва се Марко. А фамилията Е, Венци скоро ще му я даде. Нямам съмнения.

Оцініть статтю
Додати коментар

;-) :| :x :twisted: :smile: :shock: :sad: :roll: :razz: :oops: :o :mrgreen: :lol: :idea: :grin: :evil: :cry: :cool: :arrow: :???: :?: :!:

ten − three =

Прости ми, че не дойдох на рождения ти ден, имах злополука.
Никога не съм обичал съпругата си и винаги ѝ казвах: Няма вина — живеем добре заедно