Свекърва смяташе, че след развода ще я издържам от страх, но не знаеше, че имам съвсем други планове.
Радостина гледаше към възрастната жена с куфар в ръка, стояща на прага на апартамента ѝ, и не можеше да повярва на очите си. Емилия Стоянова, бившата ѝ свекърва, стоеше с изражение, сякаш е дошла на гости при стара приятелка.
Радостинке, миличка започна тя с меко протягане нямам къде да отида. Калин доведе онази как се казва Деси у тях. А на младите не искам да преча, нали разбираш? Те си градят любовта, а на мен в моите години какво ми остава? Временно ще ме пуснеш ли?
Радостина мълчеливо отстъпи настрани, пропускайки я. Какво можеше да каже? Да изхвърли шестдесетгодишна жена на улицата? Да, разводът беше болезнен. Да, Калин се оказа от онези типове, които след дванадесет години брак изведнъж откриват себе си в прегръдките на двадесет и петгодишната си колежка. Но какво общо имаше майка му?
Емилия Стоянова проговори тихо Радостина, затваряйки вратата не разбирам. Вие имате собствен апартамент. Защо трябва да живеете тук?
Ох, Радостинке въздъхна свекървата, настанявайки се на дивана и развързвайки връзките на обувките си ти знаеш какъв е моят апартаментчиц. Мъничък. А тук има пространство, въздух. Калин каза, че все пак си сама в двустаен. Какво ти пречи да приютиш една възрастна жена?
Радостина стисна юмруци. Разбира се, Калин беше казал така. Удобно се беше наредил новата му любовница при него, а майка му избутана при бившата съпруга. И на никой не му пукаше как се чувства тя.
Временно е повтори Емилия Стоянова, вече разкопчавайки палтото си. Докато не се наредя по някакъв начин.
Първата седмица Радостина се опита да я разбере. Приготвяше закуска за двама, купуваше лекарства, които спешно ѝ трябваха, мълчаливо прибираше след нея. Емилия Стоянова не беше най-спретнатата квартирантка постоянно оставяше мръсни чинии в мивката, разхвърляше неща из стаите, гледаше сериали до късно.
Ради, скъпа обърна се тя един ден сутрин пенсията ми е толкова малка. Не можеш ли да ми подсипеш малко пари за храна? И за таблетките за кръвното Напълно нямам.
Радостина мълча отвори портмонето и ѝ даде двеста лева. После още сто за нов хранен допълник за сърцето. После петдесет за нещо сладко за чая.
Емилия Стоянова каза внимателно Радостина след месец, когато черговото молба за пари я накара да надникне в почти празното портмоне може би трябва да живеем според възможностите? Аз също не съм милионерка.
Свекървата рязко се обърна към нея, а в очите ѝ проблясна познат огън. Радостина познаваше този поглед предвестник на грандиозен скандал.
Какво каза?! гласът на Емилия Стоянова се извиси с октава. Да живея според възможностите? Как смееш! Аз те приех в семейството като родна! Дванадесет години те отглеждах като дъщеря! А сега ми подаваш стотинки с пръсти?!
Не ви подавам, просто
Какво можеш да разбереш от живота, бездетна! изкрещя свекървата, размахвайки ръце. Аз издигнах сина си сама, след като мъжа ми почина! Работех на три места! А сега ми жалко за пари за сърдечни таблетки? Ще разкажа на всички съседи каква си всъщност! Неблагодарна!
Радостина премълча сцената. И следващата също. И тази, която се случи заради неподходящата вечеря. Емилия Стоянова се оказа истински майстор на скандали можеше да вика с часове, привличаше вниманието на съседите, обвиняваше я във всички смъртни г
