Днес, по време на обедната си почивка, Радка влезе в любимото си кафе, за да си почине от стреса на работата. Имах нужда от момент спокойствие денят беше изпълнен с напрежение и безкрайни задачи. Вече си представях как ще се наслаждавам на шопска салата и горещо кафе, когато изведнъж забелязах познато лице. Моят съпруг, Красимир, беше там. И не беше сам. До него седеше някаква прекалено гримирана жена, облечена като за модно ревю.
Стъпнах назад, сякаш ме бяха полили със студена вода. Тя беше платинена блондинка, с плътно прилепнала рокля и бляскави бижута. Смееше се на нещо, което той каза, и леко го докосна по ръката. Сърцето ми се сви в гръдния кош. Е, така ли е? Помислих да отида при тях и да направя сцена, но се въздържах. Не, това щеше да е твърде лесно. Взех си маса в другия край на заведението, откъдето можех да ги наблюдавам. Поръчах си салата и кафе, но не се заемах да ям. Взех телефона и му се обадих. Телефонът му зазвъня на масата. Погледна екрана и го изключи бързо. Усмихнах се злобно. Не искаш да отговаряш? Добре, ще ти покажа какво е това.
Наблюдавах ги. Красимир се наведе към нея, прошепна нещо, а тя се засмя с изкуствен смях, покривайки устата си с ръка. На пръста и блещеше голям диамант. Очите ми се намръщиха. Спокойно, Радка, не се паникьосвай, си казах, смачквайки салфетката в ръцете си.
Спомени от миналото ме заляха първата ни среща, смутените ни dates, признанията в любов. Всичко това лъжа ли беше? Изведнъж погледът ми падна върху мъж, който минаваше покрай масата ми. Висок, с лека застрашаваща брадичка, изглеждаше като излязъл от реклама. Вдигнах ръка.
Извинете, позовах го. Той се обърна. Да?
Имам малко нестандартна молба, започнах. Виждате ли онзи мъж там? Това е съпругът ми. И явно ме изневерява. Ще играете ли ролята на моя гадже за малко?
Мъжът се замисли, после се усмихна. Защо пък не? Седна срещу мен. Аз съм Мартин.
Радка, отвърнах.
Погледнах към Красимир. Забеляза ме. Очите му се разшириха. Опита се да продължи разговора си, но вече беше нервен. Мартин и аз се навеждахме един към друг, смеехме се, сякаш бяхме дългогодишни приятели. После дръпнах ръката му към себе си. Красимир изтръпна.
Мисля, че е време да минем покрай тях, шепнах. Вдигнахме се и тръгнахме към изхода. Минахме покрай масата им, и аз се обърнах с невинен поглед: О, здравей, скъпи! Каква изненада да те видя тук! Коя е твоята приятелка?
Красимир позеленя. Блондинката го погледна с подозрение. Това е колежка, прошепна той.
О, колежка? Повдигнах вежди. Аз си мислех, че днес имаш срещи с клиенти.
Блондинката стана. Ти си женен?
Чакай, може да обясня, опита се той, но тя вече си тръгваше.
Красимир се обърна към мен, ядосан. Доволна ли си? Тя беше важен клиент! Това беше бизнес среща, не знаеш какво разруши!
А този? посочи Мартин.
Ами какво? кръстосах ръце. Ти можеш да се забавляваш, а аз не?
Значи изневеряваше? просмърде.
Да, отвърнах, макар и да не беше вярно.
Мартин се извини и излезе бързо. Красимир хвърли пари на масата и излезе след него.
Върнах се у дома с тежко сърце. Когато отворих вратата, той седеше на дивана. Радка, погледна ме болно. Наистина ли?
Взех дълбоко дъх. Не. Този мъж беше непознат. Видях те и исках да те нараня.
Той премина ръка през косата си. Толкова съм тъп. Трябваше да ти кажа. Тя беше клиентка, нищо повече. Прости, глупаво мое.
Седнах до него. Още бях ядосана, но и с облекчение. Обещай ми, че няма да ме лъжеш.
Обещавам.
Притисна ме към себе си. И макар да ме гадеше спомена за тази жена, знаех, че всичко ще се оправи.
Урокът? Дори в момента на гняв, отмъщението не е решението. Понякога истината се крие зад привидно ясните неща. И преди да вземеш крайни мерки, по-добре да помислиш два пъти.
