Яна Петрова знаеше всичко. Разбира се тя вече не беше двадесет, а далеч над тридесет години.
***
Тя беше уморена от самотата, от това да носи тежкия товар сама.
Иване, защо е така? Какво не е наред с мен? Може ли да съм натрапчива, да мириша лошо, да бъда скучна? Или пък не давам достатъчно любов и нежност? Какво ми липсва?
Всички около нея дебели, тънки, пиящи, красиви, некрасиви изглеждаха да имат личен живот. А тя без такъв.
Защо съм сама? подействаше се в ума й.
Слушай, Яна започна Марина, без да се засмива. Баба ми разказа за нещо, наречено пръстен на безбрачие.
Не може да бъде сериозно, Яна отмахна ръка. Живеем ли в средновековието, за да вярваме в такива легенди?
Не ми вярваш? Марина скочи от стола. На моята троюродна сестра се е отнело същото, баба я отстъпи.
Каква баба? попита Яна без интерес, просто за да поддържи разговора.
Ще се обадя на Надежда, сестрата ми, която премина през това. Тя ще разкаже всичко.
След десет минути Марина писеше на салфетка, подреждайки думите.
Така благодаря, Надеждо. Как си? Още се готвиш за сватба? Какво, отново се оженваш? А Галя? Ох, я изгони, бе. Добре, ще дойда
Тя затвори телефона и се замисли.
Нещо се случва? попита Яна.
О, да Трябва да купя подарък за сватбата на сестра ми. Пети път. Явно баба силно е създала този пръстен Ето адреса. Ще дойдеш ли?
Яна се пожали рамене, но потегли. Пристига до къщата, където старица, известна като знахарка, я изпрати обратно без нищо.
Нямаш пръстен.
Какво? Яна се изсмя. Не съм избирала мъже. Първият ми изостави с дете в сърцето, обеща че е свободен, а се оказа женен.
Не знаеше? каза старият женски глас. Той беше лош човек, а ти се чудеше защо не е твой.
Вторият? усмихна се Яна.
Не е твой, потвърди старицата, и третият също.
Кой е третият? попита тя. Нямам никой.
Ще бъде прошепна старицата.
А мойт? Кога ще се появи?
Ще се появи, когато не го очакваш. Ще е твой, но не изцяло. Трябва да се довериш, той е надежден и ще ти даде женското щастие.
Тя даде и съвет за приятелката й, която трябваше да посети лекар, да изпие билки и да не се мъчи повече.
Този разговор се случи преди много години. Депресирана от търсенето на щастие, Яна отиде при старицатазнахарка. Всичко, което тя казваше, се сбъдна.
Третият мъж, когото срещна, беше добър, грижеше се за дъщеря й, но изведнъж изчезваше без следа. След това Яна срещна Юрко Иванов. Първоначално не схвана, че той е онзи, който търси.
Съседната квартира беше празна от години. Когато Яна се премести със дъщеря си, соседката, Тетяна, каза, че собственикът се появява само на смяна.
Един ден Яна, любопитна, погледна през леко отворената врата и видя мъж, който лепи тапети. Той се върна, но изчезна отново.
Първата им среща в коридора беше след седмица. Вратите в сградата бяха странно построени ако една се отвори, другата се задържа. Яна се опита да излезе навън, но не успя. Съседът се извини, затвори вратата и тя чу тихи стъпки.
Отново се срещнаха, този път Яна блокира изхода. По-късно се видяха в парка, където Юрко имаше син на възраст като Кристина. Децата се сприятелиха и започнаха да се карат на люлки.
Шест месеца по-късно Юрко я покани на вечеря, представи я на семейството си и предложи да живеят заедно. Той разказа своята история:
Яна, аз не съм младеж в двадесет години, не съм буболечка. Аз съм мъж, зрял, със своя характер. Ако се съглаш с мен, няма да те изневеря, ще поема мъжките задачи, ще работя, не пия, не пуша. Нямам лоши навици. Обещавам ти уважение и ценност.
Не мога да те обичам, признала й беше. Чувствам към теб, но не е любов, която бих искала.
Той не се отказа да обясни, защото в младостта си се влюби в едно момиче, но тя го видя само като приятел. Опитваше се да изтрие това чувство години наред, без успех.
Яна попита:
Не тряваше ли да поговоря с нея?
Не, отвърна Юрко, аз преминах през същото казах й, че я обичам, но тя ме видя само като брат.
Той разказа как се развежда с Инна:
Не я обичах, и това не ме удря.
Какво? тя вдигна рамене. Тя е красива, умна, веселна
Тогава Юрко разбра, че не може да живее със сърце, което не обича. За него любовта беше благословия, но и проклятие.
След седмица Яна се запозна със семейството му весели, жизнерадостни, приети без съмнение. Тя се страхуваше, че ще бъде сравнявана с предишната му любов, но всичко премина гладко.
Не съжали за решението си. Юрко беше надежден, реши проблемите й, а Яна се въздържаше от мисли за страст и любов. Понякога, няколко пъти годишно, я пресичаше мигновен поглед, напомнящ за миналото, но това не разтърси семейния им живот.
Отново се появи онзи миг, в който погледът се замъгли. Яна се зачуди дали е обидена, но в сърцето си знаеше, че всяка жена мечтае за мъж, който се промени за нея. Тя съжаляваше, че се омъсти не от голяма любов, а от навика, но как да не обича човека, който е надежден?
Юрко стоеше в кухнята, миеше прозорци под слънчевата пролет, пеейки тихо. Той влезе и погледна на Яна, която чистеше стъклата.
Как си, Яна? той й прошепна, докато пръстенът му блестеше в ръката.
Той я целуна нежно, осъзнавайки колко я обича.
Яна си спомни старицата. Тя я беше предупредила само да изчака.
Добро утро, мили мои! Нека вашата любов, ако още не е дошла, прозвучи в прозореца ви. А ако е с вас, пазете я. Прегръщам ви и изпращам лъчи доброта и позитивност.
**Урокът е прост:** истинското щастие не винаги идва в голямата романтична експлозия, а в търпеливото изчакване и в съзнанието, че вярата в себе си и в партньора е това, което в крайна сметка ни прави цели.
