Вера реши да не мълчи повече: изгубена любов или временни трудности? Тя не можеше да понася повече. Не разбираше защо Иван стана толкова хладен може би вече не я обичаше? Тази вечер той отново се прибра късно и легна в хола.
Сутринта, докато пиеха кафе, Вера седна срещу него.
Иван, ще ми кажеш ли какво става?
Какво не е наред?
Той гледаше в чашата си, избягвайки погледа ѝ.
Откакто се родиха близнаците, ти се промени.
Не съм забелязал.
Иван, вече две години живеем като съквартиранти, забеляза ли?
Слушай, какво искаш? Вкъщи навсякъде са разхвърляни играчки, мирише на мляко, децата крещят Мислиш, че някой го харесва това?
Иван, но те са твои деца!
Той скочи и започна да крачи неспокойно из кухнята.
Всички нормални жени раждат по едно дете, което си играе мирно в ъгъла. А ти изведнъж две! Майка ми казваше, но аз не я послушах такива като теб само се множат!
Такива като мен? Каква съм аз, Иван?
Такава без житейска цел.
Но ти ме накара да напусна университета, защото искаше да посветя всичко си на семейството!
Вера седна. След мълчание добави:
Мисля, че трябва да се разделим.
Той се замисли и отвърна:
Съгласен съм. Само да уговорим алименти няма да искаш. Аз сам ще ти давам пари.
Мъжът се обърна и излезе. Тя искаше да плаче, но изведнъж от стаята на децата се чу шум. Близнаците се събудиха и поискаха внимание.
Седмица по-късно тя събра вещите си, взе близнаците и се премести в малък апартамент, който наследи от баба си.
Съседите бяха нови, затова Вера реши да се запознае с всички. От едната страна живееше мрачен, но още не стар мъж, от друга енергична шестдесетгодишна жена. Първо почука при мъжа:
Здравейте! Аз съм новата ви съседка, донесох торта, елате в кухнята за чай.
Тя се усмихваше усилено. Мъжът я огледа, след което промърмори:
Не ям сладкиши, и й затвори вратата пред носа.
Вера сви рамене и отиде при Златка Узунова. Тя се съгласи да дойде, но само за да си каже думата.
Така, обичам да си почивам през деня, защото вечер гледам сериали. Надявам се децата ви да не ми пречат със шума си. Бъдете така любезна нека не тичат по коридора, не пипат и не чупят нищо!
Говореше дълго, а Вера мислеше тъжно, че я очаква трънлив живот.
Настани близнаците в градината, а тя започна работа като възпитателка там. Удобно беше, защото работеше до часа, в който трябваше да вземе Борис и Стоян. Плащаха й малко, но Иван беше обещал да помага.
През първите три месеца, докато траеха разводните процедури, той действително им помагаше от време на време. Но след още толкова време парите от него спряха. Вера вече два месеца не можеше да плати сметките.
Връзката й със Златка Узунова се влошаваше с всеки ден. Една вечер, докато хранеше децата в кухнята, съседката влезе в атласен халат.
Миличка, надявам се, че решихте финансовите си проблеми? Не бих искала да остана без ток или газ заради вас.
Вера въздъхна:
Не, още не. Утре ще отида при бившия ми съпруг, изглежда, напълно е забравил за децата.
Златка Узунова се приближи до масата.
Още ги храните с макарони знаете ли, че сте лоша майка?
Аз съм добра майка! А на вас бих посъветвала да не си бръкнете носа, където не трябва!
Тогава Златка започна да крещи толкова силно, че чак ушите претупваха. От стаята си излезе Георги, съседът от другата страна. Изчака да приключи с псувните, после се обърна и си отиде. Върна се след минута. Хвърли пари на масата пред Златка и каза:
Стига. Ето за сметките.
Жената млъкна, но когато Георги излезе, прошепна на Вера:
Ще съжаляваш!
Вера игнорира думите ѝ. Но после се оказа, че напразно. На следващия ден отиде при Иван. Той я изслуша и рече:
Сега ми е трудно, не мога да ти дам нищо.
Иван, сериозно ли? Трябва да храня децата.
Храни ги, не ти преча.
Ще тевежа за алименти.
Разбира се, вежи ме, официалната ми заплата е такава, че ще получиш жълти стотинки. И не ме безпокой повече!
Вера се върна у дома и плака. До заплатата имаше още седмица, а пари почти нямаше. Но вкъщи я чакаше още една изненада инспектор от социалните. Златка Узунова беше написала оплакване. В него се твърдеше, че Вера застрашава живота ѝ, а децата й гладуват и са без надзор.
Инспекторът я разпитваше цял час, а при напускането каза:
Трябва да уведомя службите по грижата за децата.
Чакайте, за какво да уведомявате? Не съм направила нищо лошо!
Правилата са такива. Има сигнал, трябва да действаме.
Вечерта Златка отново дойде в кухнята ѝ.
Така, миличка, ако децата ви пак ми пречат през деня, ще съм принудена да се обърна директно към службите!
Какво правите? Те са деца! Не могат да седят цял ден на едно място!
Миличка, ако ги хранехте нормално, щяха да си поспят, а не да тичат!
Излезе, а близнаците я гледаха уплашени.
Яжте, скъпи. Леля се шегува, тя всъщност е добра.
Обърна се към печката, за да изтрие сълзите, и не забеляза как в кухнята влезе Георги. Държеше огромна чанта. Без дума отвори хладилника и започна да слага храна.
Георги, извинете, сбъркали сте хладилниците.
Той дори не се обърна. Напълни хладилника и си тръгна без думи. Вера не знаеше какво да каже.
В деня на заплатата тя почука при съседа. Той отвори веднага, както винаги мрачен и мълчалив.
Георги, длъжна съм ви за храната. Ето две хиляди, после ще донеса още, само кажете колко.
Махай се, не ми дължиш нищо.
И пак й затвори вратата. Вера нямаше време да реагира, защото от кухнята се чу писък на Златка. Влетя там близнаците стояха, а тя крещеше, сочейки чашата на масата:
Бездомници! Просяци! Ще станат нищожества с такова възпитание!
Вера изпрати децата в стаята, избърса пода и се върна с пълна решимост. Не разбираше как да продължи да живее така. Близнаците седяха тихо на леглото. Тя седна до тях.
Защо сте тъжни? Трябва малко да почакаме, аз ще измисля нещо и ще си тръгнем оттук.
Децата се прегърнаха към нея от двете страни.
А на следващата вечер, когато почукаха, Вера видя две непознати жени инспекторка и още един мъж.
Здравейте, при мен ли сте?
Една от жените я погледна строго:
Вера Димитрова?
Да.
От службата по грижата за децата сме.
От службата? Извинете, защо?
Позволете да влезем.
Жената премина през стаята, погледна хладилника, вдигна одеялото на леглото.
Сглобете децата.
Какво? Полудяхте! Никога няма да ги дам!
Борис и Стоян се залепиха за нея от двете страни и вече плачеха. Не разбираха какво става. Инспекторът се приближи и започна да ги откъсва от нея.
Мамо! Мамо, не ни давай!
Вера се бореше, колкото можеше. Държеше ги, но вторият мъж й счупи хватката.
МАМО!!!
Чрез сълзите тя видя как близнаците се мъчат, крещят, очите им пълни с ужас. Опита се да се измъкне, но инспекторът вече предаде Стоян на жените, които бързо ги изнесоха по стълбите. Децата викаха толкова силно, че сърцето се скъсяваше. Инспекторът я държе, докато крясъците заглъхнаха и колата тръгна от двора. Когато я пусна, Вера се строполи на пода. Падна като ранена звяр. Пет минути по-късно в стаята вече нямаше нищо, освен нея самата.
Вера стана, огледа се. Погледът ѝ падна върху голяма брадва. Останала още от времето на баба ѝ, никой не я беше изхвърлил. Вера я взе, претегли в ръката си и се усмихна усмивката ѝ беше по-скоро студен поглед. Излезе и тръгна към вратата на Златка.
Когато вратата се счупи, а крещящата Златка почти беше изтласкана под леглото, някой я хвана и изтръгна брадвата от ръката ѝ.
Глупачка! Какво правиш? На кого помагаш?
Това беше Георги. Вера издиша:
Вече ми е все едно няма значение
Той я издърпа в апартамента си, сложи я на дивана, даде ѝ хапче. Тя го изпи покорно. Знаеше, че щом Георги заспи, ще избяга. Ще отиде до моста. Но изведнъж главата ѝ се затежни, очите не искаха да се отворят. Вера заспа Георги не пожали сънотворното. Излезе и отиде при Златка. Тя седеше свита и пиеше валерианкови капки.
Доволна ли си?
Георги Аз не съм мислила, че всичко ще стане исках само да я поуча малко
Да я поучиш? Утре ще си вземеш това поучение и ще си го изядеш. И се моли на Бога всичко да се оправи, защото аз може и да не удържа Вера. Тогава ще ти е края.
Златка трепереше.
Цял месец Вера събираше документи, правиха й изследвания. Тя дори не си представяше, че ще мине през всичко беше свила ръце, мислейки, че е безсмислено. Но Георги, все така мрачен, не я оставяше да се откаже. Когато стана ясно, че децата може да ѝ се върнат, Вера сякаш се събуди.
Георги благодарение на теб
Той за първи път се усмихна. Тъжно.
И аз имах деца Но не можах да им помогна, вече пет години ги няма. А на теб мога
През нощта преди заседанието на комисията Вера спи на дивана му, както обикновено, но не можеше да заспие. Георги, изглежда, също.
Георги не спиш? Разкажи ми какво стана с децата ти.
Той млъкна, после започна да говори с монотонен глас.
Имах семейство Съпруга, двама сина. Но не ги оценявах, мислех си има ги и добре. След заплатата пиех с приятели, дома се карахме. После изведнъж една
