Дървото
Старият орех беше крив, но все още стоеше гордо в двора на селското училище в Копривщица. Никой не помнеше кога беше засаден, но всички знаеха, че е по-стар дори от директора.
Костадин, училищният стопанин, го гледаше като дървен дядо. Всяка есен береше листата му с търпение, а пролетта проверяваше дали клоните му не са забити с ръждясали пирони от стари люлки или забравени дъски.
Това дърво е видяло повече междучасия от всички нас взети заедно, казваше той.
Един ден, в първата седмица на учебната година, в училището се появи Весела деветгодишно момиченце, дошло отскоро в селото. Тя не говореше много и винаги стоеше в ъгъла на двора, сама, рисувайки в тетрадката си. Костадин забеляза.
Не играеш ли с другите? попита той.
Не ме познават, отвърна тя, без да вдига поглед. И не знам дали искат.
Костадин не настояваше, но същия следобед започна да строи нещо. Използваше стари дъски, въжета и заемени инструменти. Всеки ден, след като децата си тръгваха, той се качваше по дървото и добавяше нещо ново парапет, малък прозорец, дървена пейка.
След седмица беше готово малка дървена къщурка, скрита сред ниските клони.
Когато Весела пристигна сутринта, Костадин я повика:
Искам да ти покажа нещо.
Тя го последва с леко недоверие. Когато видя дървената вратичка, скрита сред листата, остана без дъх.
Твоя е ако искаш, каза той. Тук можеш да рисуваш, да четеш, или просто да мислиш. Никой няма да се качи без позволението ти.
Весела влезе, остави тетрадката си на пейката и погледна през кръглия прозорец. Оттам светът изглеждаше различен по-малък, по-безопасен.
Малко по малко тя започна да кани други деца. Първо съученичка, която й даде молив. После момченце, което я научи да прави хартиени самолети. Къщурката в дървото се превърна в убежище на приятелството.
Един ден, буря удари селото със сила. Клоните на ореха се люлеха, сякаш искаха да се откъснат. Костадин, притеснен, изтича в двора да провери дали къщурката ще издържи.
Весела се появи, мокра до кости.
Добре ли е? извика тя сред вятъра.
Да, но по-добре не се качвай!
Когато бурята отмина, къщурката все още стоеше, макар и с повреден покрив. Костадин въздъхна с облекчение, но преди да успее да я поправи, децата от училището се събраха. Всяко донесе нещо ка
