Вчера се отбих при съседа ми Николай, да го помоля за бормашина. Посрещна ме по домашен в спортен анцуг и тениска:
Влизай, тъкмо вечерях.
Влязох. Апартаментът беше подреден, от кухнята се носеше мирис на печено пиле. На масата лаптоп, до него чаша червено вино.
Николай е на петдесет и една години. Разведен от дванадесет години. Живее сам. Работи като инженер и взима около 2800 лева на месец.
Познавам го от пет години, откакто се нанесох в блока. Никога не съм видял жена при него, дори на гости.
Даде ми бормашината, наля ми уиски:
Седни, щом си дошъл. Отдавна не сме си говорили.
Седнахме на масата в кухнята и си наляхме.
Попитах го:
Ники, защо си сам? Не търсиш ли жена?
Усмихна се малко тъжно:
Не търся умишлено, Димитър. Живея сам и ми е по-добре така, установих го през годините.
Но защо?
Наляхме си още по едно, облегна се назад на стола:
Шест причини. Ще ти ги кажа направо, всички ги изпитах на свой гръб.
Първа причина рискът от емоционален и финансов крах при развод
Започна така:
Разведох се преди дванадесет години. Бях женен осемнадесет за Силвия. Имаме дъщеря, сега на двадесет и осем, живее отделно.
Глътна от уискито:
Разделихме се заради изневяра. Хванах я с колега. Подадох молба за развод.
И?
Съдът просто раздели жилището на две. Аз бях платил по-голямата част от кредита, но нямаше значение. Продадохме апартамента, разделихме парите, с моя дял взех тази гарсониера.
Погледна ме в очите:
Загубих половината имущество заради изневярата ѝ, а законът го смята за справедливо. Разбираш ли? Аз работех, плащах, а тя ме мами и пак половината е нейна.
Но такива са разводите…
Именно. Защо да рискувам пак? Да срещна жена, да се съберем, след три години пак брак и общи покупки, после тръгне ли си надцакването почва пак от нулата. Не ми трябва.
Втора причина липса на подкрепа за моите мечти
Имам една мечта да си взема стар мотор. Да го възстановя и да карам уикендите.
Добра мечта.
Вече една година отделям пари. Още половин година и ще си взема Ява от 70-те. Ще го разглобявам, сглобявам…
Наляхме си вода да разредим уискито.
Когато бях женен, исках да се науча да свиря на китара. Купих си дори, записах се на уроци. Силвия ми каза: За какво ти е това на тази възраст? Не си някакъв рокаджия. И се отказах. Исках да отида на каяк в Родопите тя: С ума ли си? Имаме кредит, а ти мислиш за глупости. Не тръгнах.
Погледна през прозореца:
Жените не разбират мъжките мечти. За тях са глупости. Сега правя каквото искам. Ще си взема мотор, никой няма да ми се подиграва.
Трета причина прекалено високо мнение за себе си
Николай каза:
Преди три години пробвах в сайтовете за запознанства. Попълних профила възраст, работа, заплата, хобита.
И?
Започнах да пиша с няколко жени. Една Галя, на 46, администраторка. Взима 900 лева. Писа ми: Струва ми се, че си интересен, но си търся мъж с поне 4000 лева месечно.
Изсмя се горчиво:
Питах я колко взима тя. Обиди се, блокира ме.
Сериозно?
Да. Повечето жени сега търсят принцове без да могат да предложат нещо повече от големи претенции. Аз взимам 2800 лева. Имам кола, апартамент, но за повечето не съм достатъчен. Защо да се унижавам така?
Четвърта причина бита ми е подреден и без помощ
Попитах:
Не ти ли липсват домашен уют, компания, нежност?
Николай се изсмя:
Дими, погледни чисто ли е? Чисто. Седмица веднъж чистя, половин час. Готвя. Днес ядох пиле с картофи, 30 минути работа. Пера откога пералнята не е сложила край на мръсните дрехи? Пускаш, готово.
Стана, посочи към кухнята:
Не ми трябва жена заради бита. Справям се. А повечето жени, щом са на по 40 години не могат и яйца да сварят. Ядат по ресторанти или си поръчват храна.
Има и добри домакини
Вярно, но са малко. А повечето искат само ти да ги издържаш. Предпочитам сам да си готвя, отколкото това.
Пета причина страх от лъжи и манипулации
Николай наля пак. Просто:
След развода имах две кратки връзки. И двете ме излъгаха.
Как?
Първата, Катерина, каза, че е разведена. Месец излизахме. После разбрах, че е омъжена търсела си паралелна връзка, защото мъжът ѝ бил с ниска заплата.
Глътка, после продължи:
Втората, Божидара, твърдеше, че няма деца. Оказа се, че има две. Крила го нарочно.
Абсурд
Ето затова не мога да вярвам. Толкова е лесно да те излъжат, че се чудя как жените после се учудват, че не ги търсим.
Шеста причина наказание за инициативност
Облегна се назад и каза:
Последно се опитах да заговоря жена миналата година. Беше в книжарница, избираше роман. Приветлива, на около 45.
И?
Поздравих я, предложих ѝ интересна книга. Погледна ме все едно съм престъпник. Студено: Справям се и сама. Обърна ми гръб и си тръгна.
Усмихна се тъжно:
Дими, всяка инициатива сега се възприема като натрапване. Запознаеш се нагъл си; пишеш досаден; заведеш я на кафе мисли, че искаш нещо повече.
Ама не са всички такива
Не, но повечето. Омръзна ми да гледам през рамо и да получавам студени откази. Ако някоя наистина ме харесва тя ще покаже. Аз повече няма да падам толкова ниско.
На какво ме научи Николай
Николай допи чашата. Погледна ме:
Дими, не казвам, че няма свестни жени има, но са тяло игла в купа сено. Цена на грешката е огромна: пари, нерви, години.
Стана бавно:
На 51 съм. Имам хубава работа, жилище, кола, забавления, приятели. Чувствам се добре сам. Зачем да поставям всичко на карта за връзка, която най-вероятно ще завърши с нов развод и бедност?
Прибрах се вкъщи, легнах и дълго мислих над думите му.
Аз съм на 49, женен 23 години. С жена ми сме добре. Но ако бях сам май щях да тръгна по неговия път.
Изводът ми е: човек има право да пази спокойствието и живота, който си е изградил. Понякога самотата не е бягане от щастие, а съвсем зрял избор да цениш себе си.
