Освобождавай апартамента, омъжвам се и ще живеем тук заяви дъщерята на съпруга ѝ от първия брак.
Галина Николова, забравихте да подпишете молбата за отпуск. От кадрите искат да минете преди обяд.
Галина вдигна поглед от компютъра и се усмихна на младата си колежка.
Благодаря, Ралица. Сега идвам.
Остави работата и тръгна към кадровия отдел, мислейки за предстоящия почивен ден. Искаше да отиде на море, но Иван, съпругът ѝ, настояваше за къщата в село. Според него нямало смисъл да харчат, когато могат да си починат на природата безплатно. Галина не спореше. За осем години брак се бе научила да отстъпва в дребните неща.
Върнала се на бюрото си и видя няколко пропуснати обаждания от Иван. Странно, обикновено не ѝ звънеше по време на работа. Върна му обаждането.
Гале, можеш ли да дойдеш по-рано днес? гласът му звучеше напрегнато.
Нещо се е случило?
Силвия дойде. Каза, че има важен разговор.
Силвия бе дъщерята на Иван от първия брак. Двадесет и седем годишна, живееше в друг град, появяваше се рядко. Обикновено, когато ѝ трябваха пари.
Добре, ще се опитам да бъда там до шест.
Галина се извини на шефа си и тръгна към вкъщи. Тристаен апартамент в квартален блок бе наследство от родителите ѝ. Когато се омъжи за Иван, дори не си помисли за брачен договор или подобни формалности. Обичаше го и му се доверяваше.
Отключи вратата и чу гласове от всекидневната. Силвия разказваше нещо оживено, Иван кимаше. Галина съблече обувките и влезе.
Силвия седеше на дивана в елегантна рокля, до нея беше младеж в скъп костюм. На масата имаше отворена бутилка шампанско.
Е, Галина, най-сетне Силвия я измери с поглед. Запознай се, това е Борис, моят годеник.
Много ми е приятно Галина стисна ръката на младежа.
Сядай Иван посочи към столчето. Силвия иска да говори за нещо важно.
Галина седна, усещайки напрежението. Нещо не беше наред.
Освобождавай апартамента, омъжвам се и ще живеем тук заяви Силвия без предупреждение.
Галина остана смазана. Гледаше я с минута, мислейки дали не е чула грешно.
Какво каза?
Чу ме. Трябва ми този апартамент. Аз и Борис се женим след месец и ни трябва ни къде да живеем.
Силвия, това е апартаментът на Галина неуверено каза Иван.
Тате, ти си регистриран тук осем години. По закона имаш право на част. А аз съм твоята единствена дъщеря и наследница.
Галина усети как кръвта оттече от лицето ѝ.
Иван, какво става?
Съпругът не я гледаше, свиваше хапчеста кърпа.
Гацо, разбираш ли, Силвия малко е права. Може би трябва да обсъдим…
Какво да обсъдим? Галина се изправи. Това е моят апартамент. Родителите ми го купиха, тук израстнах.
Но тате също има права Силвия извади някакви документи от чантата. Консултирах се с адвокат. Осем години съвместно пребиваване, регистрация, общо домакинство. Съдът може да признае правото му на половината.
Ти да не си се побъркала? Галина се обърна към съпруга си. Иван, кажи нещо!
Гацо, нека поговорим спокойно. Силвия е млада, трябва да си уреди живота. А ние можем да наемем нещо по-малко.
Галина не можеше да повярва на ушите си. Съпругът, на когото се беше доверила, с когото живееше осем години, спокойно обсъждаше как да я изгони от собствения ѝ дом.
Иван Георгиев, вие разбирате, че това е логично решение включи се Борис. Младото семейство се нуждае от пространство. А на вас двамата толкова стаи не са ви нужни.
Извинете, а вие какво общо имате, за да решавате какво ни е нужно? Галина се опита да говори спокойно, въпреки че всичко в нея кипеше.
Аз бъдещият съпруг на Силвия и, съответно, член на вашето семейство.
Никакъв ми член на семейството не сте.
Галина, не бива да грубиш на Борис Силвия сви ръце. Той е от добро семейство, баща му притежава строителна фирма.
И какво от това? Нека баща му ви купи апартамент.
Защо да купува, като може да вземем този? Силвия сви рамене. Тате, нали искаш да съм щастлива?
Разбира се, щерко.
Тогава я убеди. В крайна сметка, това е и твоят апартамент.
Галина извади телефона си.
Какво правиш? Иван се засегна.
Обаждам се на моя адвокат. И ви съветвам да напуснете моя апартамент.
Гацо, не е нужно така Иван опита да я хване за ръка, но тя се отдръпна.
Ало, Димитър Стефанов? Това е Галина Николова Петрова. Да, имам нужда от спешна консултация. Може ли утре сутрин? Благодаря.
Затвори телефона и погледна присъстващите.
А сега моля всички да излязат. Трябва да помисля.
Галина, това е и моят дом започна Иван.
Не. Това е моят дом. Ти си само регистриран тук. И то по мое добро сърце.
Тате има право да бъде тук Силвия се изправи. И аз като негов гост също.
Силвия, моля те, напусни апартамента. Или да извикам полицията?
Как се позволяваш?! Силвия избухна. Тате, ще търпиш ли това?
Иван гледаше объркано от дъщеря си към жена си.
Гацо, стига наистина. Нека поговорим спокойно.
Няма какво да обсъждаме. Отивам при приятелката си. Когато се върна, искам дъщеря ти да не е тук.
Галина взе чантата си и излезе. Ръцете ѝ трепереха, докато натискаше бутона на асансьора. Осем години. Осем години живееше с този човек, вярваше му, а той бе готов да я изгони заради капризи на дъщеря си.
Приятелката ѝ Стефания живееше в съседна сграда. Като я видя на прага, веднага разбра, че нещо не е наред.
Влизай, разправяй.
За чай Галина разказа всичко. Стефания я слушаше, клатейки глава.
Аз ти казах да подпишеш брачен договор. Но ти любов, доверие.
Стеф, не сега.
Добре, извинявай. Какво ще правиш?
Утре отивам при адвоката. Нека ми обясни правата.
А с Иван?
Галина замълча. Какво ще прави с Иван? Да живее с човек, който я предаде? Който дори не опита да я защити?
Не знам. Вероятно ще се разведа.
А той къде ще отиде? Няма собствено жилище.
Това са негови проблеми. Или ще отиде при дъщеря си.
Телефонът ѝ звънна. Иван. Галина отхвърли обаждането.
Не искаш да говориш?
Не. Какво да кажа? Той направи избора си.
През нощта остана при Стефания. На сутринта, без да влиза вкъщи, отиде право при адвоката. Димитър Стефанов, сивокос мъж с проницателен поглед, я изслуша.
Галина Николова, не се притеснявайте. Апартаментът е закупен преди брака?
Да, наследих го от родителите си две години преди да се запозная с Иван.
Отлично. Това е ваша лична собственост. Съпругът ви няма никакви права върху него.
Но той е регистриран…
Регистрацията не дава право на собственост. Най-много, ще трябва да му дадете време да намери жилище при развода. Месец-два.
А дъщеря му говореше за общо домакинство, дял…
Глупости. Общото имущество е това, закупено по време на брака. Вашият апартамент не е такова. Галина напусна канцеларията на адвоката с вдигната глава. След два часа беше в службата, подписа молбата за отпуска и я подаде на Ралица. Ще я включа за следващата седмица, Галина усмихна ѝ се колежката. Почивай си добре.
Тя кимна, после слезе по стълбите вместо с асансьор. Исусе, искаше слънце и море. Този път сама. Взе телефонния номер на една агенция за ваканционни настанявания на морето. Резервира хотел за седмица.
Когато се прибра у дома, апартаментът бе тих. Нямаше следа от Иван или Силвия. На масата имаше само премахнатата запечатка от бутилката шампанско и един недопит чаша. Галина я счупи в умивалника. След това отиде в спалнята, извади куфар и започна да пълни.
На пътя към морето включи музика стара песен, която слушаше като момиче. Прозорецът беше отворен, вятърът разрошваше косата ѝ. Усмихна се, първия път от дни.
