На четиридесет години точно време!
Радко, ще се бавиш ли още? Заспа ли? Бързай, че ще закъснеем за работа!
Идвам! Ралица леко се сепна и погледна към вратата на банята.
Тя знаеше, че прекалява време, но имаше причина. Цялата седмица я гадеше сутрин и, ако първоначално не придаваше значение, сега я обзе страх.
Ралица подозираше защо се случва това, но дори мисълта за бременност я ужасяваше. Отървавайки се от мрачните мисли, излезе от банята.
Съжалявам, кимна към съпруга си. Нещо не ми се получиха веждите от първия път.
Ти ги правиш в спалнята! Радко я погледна недоволно.
Да, точно така! Ралица дори не му противоречи.
Побърза към кухнята, за да си направи кафе. Двамата обичаха кафето, но днес само миризмата й я подмръзна.
Всичко наред ли е? попита я Радко притеснено.
Да, просто не ми се пие кафе днес, прошепна тя.
Е, да! Гледам как си се намръщила! Заболяла ли си?
Ралица се прегърна, треперейки от мисълта за бебето. Радко веднага се приближи, пипна челото й.
Не си топла Може би остани у дома? Обади се на работа, кажи, че ще си починеш. Не ни трябва да се разболяваш сега трябва да изплатим ипотеката
Когато Радко излезе, Ралица седна на дивана и се замисли. Знаеше какво трябва да направи да си купи тест от аптеката. Но колко много не искаше! Тогава всичко щеше да стане реалност
Току-що получих повишение, а Радко има право ипотеката е важна, а и морето не е малко Помисли си тя. Разбира се, някога двамата мечтаеха за деца. Особено след сватбата, когато всичко беше розово, а те бяха едва на двайсет. Но тогава не се получи.
С годините Ралица спря да мисли за това. Свикна с живота само с него. И Радко вече не споменаваше за деца. Изглеждаше, че се е примирил. А сега бебето щеше да е пречка нови разходи, безсънни нощи, плач
Стена, мислейки колко е неуместно всичко това.
Но изморена от колебания, отиде до аптеката. И ужас тестът беше положителен. Бременна беше! Ралица сложи ръка на корема, който ѝ се стори по-голям, макар и да беше невъзможно.
Изненадана, усети трепет вътре в нея растеше малко същество, зависимо изцяло от нея. Беше объркана. От една страна, страхуваше се, но от друга мисълта за дете я кършеше с радост.
Ще си най-доброто, малко мое! прошепна.
Но после я обзеха съмнения. Вече не беше млада. А Радко? Ако се ядоса? Ако не иска дете? Той също не беше млад.
Цял ден се мъчи, натрупвайки паника. Знаеше, че трябва да му каже, но когато Радко се върна, само попита:
Ще вечеряш ли?
Разбира се! Какви въпроси? Гладен съм като вълк!
Радко я погледна подозрително. Забеляза, че Ралица се е променила очите й светеха. Какво става? Не искаше да мисли лошо и реши да изчака. Може би ще му каже сама.
Как се чувстваш?
Всичко е наред. Починах си, стана по-добре. На работа ме освободиха утре е корпоративът.
Ще отидеш ли?
Ралица искаше да каже да, но си спомни за бебето.
Не, ще остана. По-добре да пропусна, отколкото да се разболя.
Разбирам. Радко се замисли. Сега беше сигурен нещо не беше наред. Тя никога не пропускаше празници.
А с момичетата? Няма да отпразнуваш повишението?
Не ми се занимава. Да излезем утре само ние двамата?
Радко кимна и попита:
Ще ми направиш чай?
Разбира се! Тя стана и започна да приготвя чашите.
Радко я наблюдаваше. Обикновено движенията й бяха бързи, а сега се движеше плавно.
Той си представи само едно обяснение. Заболя го обичаше я, а тя явно не го.
Не можа да стои спокоен. Вдигна се и с приглушен глас попита:
Кой е той?
Какво? Не те разбирам! В очите на Ралица се появи страх, и Радко се убеди в подозренията си.
Кой е мъжът, в когото си влюбена?
Какво говориш? Гласът й беше искрен, но Радко не му повярва.
Той тръгна към вратата, но спря и реши да довърши разговора.
Виждала ли си се? Светиш се от щастие! Рали, обичам те, но ако си намерила друг да сте живи и здрави!
Излезе бързо, а Ралица стоеше шокирана. После се провсуна и го последва.
Искаше да му каже по-красиво, но нямаше време.
Радко си слагаше якето, когато тя извика:
Радко, бременна съм!
Какво? Този път той беше шокиран.
Приближи се бавно, докато тя го гледаше с трепет.
Бременна съм! Тестът е положителен. Радко, ще имаме дете!
Ралица погледна в очите му, след което взе ръката му и я сложи на корема си.
Тук расте твоето дете, прошепна.
По лицето на Радко преминаха различни емоции. После бавно си измъкна ръката, обърна се и излезе.
Ралица остана сама, объркана и уплашена. Болка я скърца някога той мечтаеше за дете, а сега избяга. Не очакваше това. Мислеше, че ще се зарадва или ще се уплаши, но не и да я остави
С бавни стъпки се върна в кухнята и започна да сирече чиниите. Механичните движения я спасяваха от сълзите. Без Радко не знаеше как ще живее и отгледа дете.
Но в сърцето й тепнееше надежда може би ще се върне.
Половина час по-късно, докато седеше в тъмния хол, вратата звънна.
Кой е? Ралица погледна часовника. Беше късно, а Радко си имаше ключ.
Избърса сълзите, опита се да се усмихне и отвори.
Преди нея стоеше огромен букет от любимите й рози, а зад тях усмихнатото лице на Радко.
Дръж! Той се усмихваше, гледайки изненаданата й.
Влязъл, каза:
Прости ми, че избягах. Бях в шок. Толкова съм щастлив, Рали! Ще имаме дете! Ако е момче Тодор, ако момиче Стефания. Трябва да се обадим на родителите, да те запишат в консултацията
Говореше безспирно, докато не я видя плачеща.
Защо плачеш? Какво не е наред?
Взе й букета и я прегърна. Ралица се притисна към него и прошепна:
Помислих, че не искаш дете че на четиридесет години е късно!
Какво говориш? Никъде няма да те оставя! На четиридесет е точно времето!
А ипотеката? Моето повишение? Всичките ни планове?
Радко тежко въздъхна, погледна я в очите и каза твърдо:
Рали, детето е по-важно! Ипотеката ще я изплатим. Ако искаш, след декрета ще работиш Парите ми стигат. Безсънните нощи не ме плашат!
Ралица се усмихна щастливо и се притисна към него. Беше щастлива, че той прие новината така. Вярваше, че заедно ще преодолеят всичко. Заедно. Трима.
