Само половин крачка не стигнаха Ралица и майка ѝ до трамвая. Старият вагон дрънна и тръгна от спирката. Сега ще чакат поне петнайсет минути.
Винаги закъсняваш! Колко пъти съм ти казвала: като се върнеш от разходката в детската градина, подреди дрехите си, постави обувките на място, за да не губим време после. И защо трябваше да търсиш пастелите си? Не можеш ли без тях вкъщи?
Мамо! Не разбираш ли! Вчера обещах на Стефка. А ти сама казваш, че обещанието трябва да се изпълни! Ралица хитро си прищури окото. Нали така?
Ами Да. А сега какво, да закъсняваме за трамвая? Аз трябва да отида на работа през нощта. Още не съм изгладила роклята ти, не съм приготвила вечеря и закуска. Кой ще го направи? Баба Стоянка?
Мамо, не се притеснявай. Всичко ще се нареди, само не се ядосвай. Баба Стоянка така казва. Ох! Виж, мамо! Цветя! Как се казват? На пейката лежеше малко, завяхнало киче.
Те са камбанки. Растат в гората. Някой ги е събрал и ги е изхвърлил. Или ги е забравил.
Мамо, толкова са хубави, камбанките! Да ги вземем!
Малко ти ли липсва боклук Добре, вземи ги, но бързо, ето го нашия трамвай.
По целия път до спирката Ралица не изпускаше букета от ръцете си. Стъблата на камбанките бяха счупени, пъпките смачкани, но за нея те бяха най-красивите цветя. Нежно-лилави, с лек, едва доловим аромат, изглеждаха ѝ като нещо вълшебно, от приказка. Един чичо каза, че ако ги засадиш в земя, ще оживеят. А една леля с голям корем поклати глава и заяви: Без земя. Само във вода. Само там ще оцелеят. Друга леля, слизайки от трамвая, прошина злобно: Глупости вършат, по-добре да беше купила карамфили! Майката на Ралица мълчеше и гледаше през прозореца, а тя подушваше цветята и шепнеше: Щом стигнем, ще ви скрия. После нека си говорят каквото си искат!
Ралица и майка ѝ живеят на втория етаж. Под тях са баба Стоянка и дядо Йордан, когото всички уважително наричат Йордан Димитров. А Ралица го нарича дядо Йордо. Всички са свикнали с това. Баба Стоянка и дядо Йордан не са роднини на Ралица и майка ѝ. Те са просто съседи.
Но отношенията им са по-добри от роднинските. Баба Стоянка винаги помага на майката на Ралица в домакинството. А дядо Йордан с домашните работи. Ако, например, вратата на шкафа падне или ключалката се счупи, дядо лесно може да ги оправи. Ако трябва да помогне с пай или да заведе Ралица в градината, това вече е работа на баба Стоянка. Те сами никога не искат помощ. Смятат, че имат всичко и все още могат да се справят сами. Така живеят.
Под балкона на баба Стоянка и дядо Йордан расте люляк. А под люляка тайното скривалище на Ралица. Това е едно скрито място, за което никой не трябва да знае. Само тя. Вярно е, че дядо Йордан също го знае. И баба Стоянка. Но те мълчат и не казват на никого. Иначе какво ще е скривалище?
От спирката до вкъщи Ралица тичаше подскачайки. Трябваше бързо да налее вода в бутилка и да засади камбанките в земята. И да ги полее. Иначе ще умрат, както каза една леля в трамвая. Докато майка ѝ приготвяше вечеря и закуска, а после гладеше роклята за градината, Ралица изкопа малка ямка под люляка, засади цветята и ги поли. Камбанките обаче не оживяваха. Сигурно още спят, помисли си Ралица. Добре, поспете малко, а аз ще отида при мама, ще я изпратя на работа и ще се върна, добре?
Ралица изпрати майка си, вечеря, изми чинията си и се затича към камбанките. Дори забрави за пастелите за Стефка.
Слънцето вече беше скрито зад хоризонта. Съмракът обгърна града със сиво одеяло. Баба Стоянка приключи с вечерните си работи и вече се приготвяше да си вземе Ралица. Когато майката на Ралица работеше нощна смяна, я вземаха дядо Йордан и баба Стоянка при тях. Но тогава дядо Йордан покани жена си на балкона, на
