Това си беше достатъчно! каза той и посочи вратата.
Отново този смрад! Молих те да не пушиш вкъщи! Рада отвори прозорците в хола, размахвайки пердетата с яд. Боже, дори дивана мирише. Какво ще си помислят Елисавета и нейният съпруг, когато дойдат на вечеря?
Ами какво ще си помислят? Борис демонстративно потуши цигарата в пепелника. Ще си помислят, че в този дом живее нормален мъж, който понякога пуши. Голяма работа.
Нормалните мъже, Борис Иванов, пушат на балкона или навън. А не отравят семейството си с цигарен дим. На мен ми се замаява глава от твоето пушене.
Започва се Борис завъртя очи. Двадесет и пет години живя с пушач и нищо. А сега изведнъж ти се замаява. Може би е менопауза, Радка?
Рада замръзна, свивайки устни. Тази тема възрастта ѝ и всичко, свързано с нея Борис повдигаше все по-често, сякаш искаше да я уязви. И необяснимо винаги успяваше.
Какво общо има това? обърна се към прозореца, за да скрие навърналите се сълзи. Искам просто елементарно уважение. Толкова ли е трудно да излезеш на балкона?
Уважение? Борис се изхили. А къде е твоето уважение към мен? След работа искам спокойно да седна в креслото, да пия чай и да пуша. Да не тичам насам-нататък като ученик. В крайна сметка, това е моят дом!
Нашият дом поправи го тихо Рада.
Да, нашият неохотно се съгласи. Само че аз плащам наема. И ремонта. И за твоето ново кожено палто също платих аз.
Рада дълбоко въздъхна. Този аргумент го беше чувала хиляди пъти. Да, не беше работила последните петнадесет години първо отглеждаше децата, после се грижеше за свекървата, после просто свикна да е домакиня. А Борис свикна да ѝ го подхвърля.
Не искам да се караме отново каза тя уморено. Просто те моля да пушиш на балкона. Елисавета е астматик, ще ѝ е трудно да диша.
Добре неочаквано леко се съгласи Борис. За твоята скъпа Елисавета ще изляза на балкона. Но само за днес.
Стана от креслото и тръгна към спалнята, хвърляйки набързо:
И между другото, не разбирам защо ги покани. Аз утре имам важна среща, трябва да си поспя, а не да забавлявам твоите скучни приятели.
Те не са просто приятели възрази Рада. Кирил е директор на библиотеката, може да ми помогне с работата.
Борис спря на прага и бавно се обърна:
Каква работа?
Рада се смути. Искаше да му разкаже по-късно, когато всичко е решено. Но сега ще трябва да обяснява.
Искам да започна в библиотеката каза тя, стараейки се да звучи уверено. Три пъти седмично, на непълен работен ден. Време е да започна нещо ново, децата са големи, ти си по цял ден на работа
А кой ще се грижи за дома? я пресече той. Кой ще готви, чисти, пере?
Ще успявам, не се притеснявай Рада се опита да се усмихне. Не става дума за цял ден. И между другото, децата вече рядко идват, няма нужда да готвя много
Децата рядко, ама твоята майка идва всяка седмица пробубни той. И всеки път иска палачинки и чорби.
Тя ми помага в домакинството възрази Рада. И не идва чак толкова често.
Да идва и всеки ден, не ме бърка Борис махна с ръка. Но работата това е каприз, Рада. На четиридесет и седем години каква работа? Седи си вкъщи, занимавай се с твоите занимания бродиране или каквото там те влече Книжките ти.
Книжките? Рада усети как вътре се надига вълна от възмущение. Борис, помниш ли, че съм завършила филология? Че имам червен диплом? Че преподавах литература, преди да се отдам на децата?
Да преподава, и какво от това? Борис пак се плюсна в креслото. Това беше преди двадесет години. Сега времето е друго, изискванията са различни. Къде ще те вземат със този социалистически диплом?
В библиотеката упорито повтори тя. Не ми трябват пари, Борис. Искам да имам занятие. Общуване. Да усетя, че мога на нещо друго освен да варя чорби и да гладя твоите ризи.
Благодаря ти Борис се изкриви. Значи дома и семейството са безсмислени? Недостойни за такава умна жена като теб?
Не това имах предвид, и ти го знаеш Рада беше уморена от този разговор, който се повтаряше отдавна. Да го оставим за по-късно. Сега трябва да приготвим всичко за гостите.
Отиде в кухнята, усещайки как сърцето ѝ бие бурно. Всеки разговор с Борис напоследък прерастваше в кавга. Не знаеше кога и как започна просто в един момент осъзна, че сякаш говорят на различни езици. Той не я чуваше, не разбираше, не искаше да разбира.
Преди беше различно. Срещнаха се на филология и двамата студенти, влюбени в литературата. Борис пишеше стихове, Рада се възхищаваше на тях. После дойде сватбата, първо Мария, после Иван. Борис започна работа в издателство, спечелваше добре. А Рада остана вкъщи с децата, с дома, с книгите, които ставаха все по-рядка наслада.
Не забелязваше как Борис се променя. Как от романтичен младеж се превърна в циничен, уморен мъж, който все по-често закъсняваше от работа и все по-рядка се интересуваше от мислите, чувствата и желанията ѝ. А когато забеляза беше вече късно. Бяха станали непознати хора под една покрив.
Елисавета и съпругът ѝ дойдоха точно в седем, както уговориха. Кирил, масивен мъж с гъста брада, веднага се настани в хола и започна разговор с Борис за политика. Елисавета, тънка, звънка жена на шестдесет, отиде да помага на Рада в кухнята.
Как е настроението на Борис? попита тя, режейки салата. Успя ли да говориш за работата?
Не Рада въздъхна. Той е категорично против.
А какво очакваше? Елисавета сви плещи. Мъжете не харесват промени. Особено такива, които застрашават техния комфорт.
Но нищо няма да се промени Рада извади крем супата от фурната. Пак ще се грижа за дома, просто три пъти седмично ще отсъствам за няколко часа.
За него това е катастрофа усмихна се Елисавета. Представи си: той се прибира и теб няма. Кошмар!
Засмяха се, и Рада усети как напрежението ѝ отмина. С Елисавета винаги ѝ беше лесно тази жена излъчваше спокойствие.
Вечерята започна мирно. Борис беше любезен, дори шегуваше се, разпитваше Кирил за книжни новинки. Рада се отпусти малко може би всичко ще се оправи, може би просто беше в лошо настроение по-рано.
Между другото, за литературата Елисавета се обърна към Рада. Каза ли на Борис за нашата идея?
Каква идея? Борис вдигна очи от чинията.
Ами Рада се заколеба. Говорихме да въртя кръжок по литература за деца. В библиотеката.
И кога точно трябваше да започне това? в гласа му се зачу опасен тон.
Следващия месец отговори Елисавета, без да забележи напрежението. Два пъти седмично, по два часа. Нищо особено.
Много интересно Борис остави вилицата. А на мене не ти ли се искаше първо да ме питаш?
Опитах се днес тихо каза Рада.
Нещо не си спомням подробен разговор той се обърна към гостите. Виждате ли, Рада напоследък много се вълнува от идеята за работа. А аз смятам, че на нейната възраст да започваш кариера е малко неразумно.
Защо? Кирил се изненада. Рада е много образована жена с голям опит. Такива хора са ни нужни.
Може би Борис кимна. Но тя има задължения към семейството. Към съпруга си, в крайна сметка.
Борис Рада почувства как се изчервява от срам. Моля те, не говорим за това пред гости.
Ами какво толкова? той огледа всички. Всички сме възрастни. Просто искам да изясним нещата. Аз не съм съгласен жена ми да работи. Точка.
На масата се спусна неудобно мълчание. Елисавета погледна безпомощно към съпруга си, той се изкашля и се опита да смени темата:
Страхотна крем супа, Рада. Ще дадеш рецептата на Елисавета?
Разбира се Рада прошепна, чувствайки как сърцето ѝ се свива от унижение.
Остатъкът от вечерта премина в принудени разговори за времето, новините и всякакви други неща, но не и за работата. Когато гостите най-сетне си тръгнаха, Рада започна да прибира мълчаливо.
До кога ще криеш плановете си от мен? Борис стоеше на прага на кухнята, кръстосал ръце.
Не ги криех тя сложи чиниите в мивката. Чаках подходящ момент.
И кога точно беше този момент? След като вече си започнеш?
Борис, не разбирам защо толкова се ядосваш Рада се обърна към него. Става дума за работа. Не за изневяра или престъпление.
За мен това е предателство отсече той. Договорихме се, че ти се грижиш за дома, а аз издържам семейството. Това беше уговорката.
Това беше преди двадесет години! извика тя. Децата са големи, имам свободно време. Искам да се чувствам полезна!
А вкъщи не се чувстваш ли така? Борис се приближи. Кажи направо: омръзна ти да си съпруга и домакиня? Искаш свобода? Нови запознанства?
Какви запознанства? Рада се обърка. Говоря за самореализация, за
Зная аз тая самореализация я пресече. Виждал съм такива самореализирани жени в издателството. Първо работа, после флиртове с колеги, после развод.
Боже, Борис Рада не можеше да повярва. Мислиш, че ще си намеря любовник в библиотеката? Сред прашните книги и възрастни читателки?
Не мисля нищо отвърна той. Просто казвам, че съм против. Точка.
Рада усети как нещо се скъсва вътре в нея. Краят. Краят на разговора, на надеждите, а може би и на връзката им такава, каквато беше.
Знаеш ли какво каза тя тихо. Ще започна работа така или иначе. Утре ще звънна на Кирил и ще кажа, че приемам.
Борис я погледна изненадан:
Какво каза?
Казах, че ще работя повтори тя, чувствайки странна свобода. Не за парите или запознанствата. А защото искам отново да се почувствам човек, а не просто приставка към дома.
Ето как той кимна бавно. Значи вече си решила. Без мен.
Опитах се да решим заедно. Ти не ме чу.
Чудесно Борис се обърна и излезе.
Рада го чуваше как върви из апартамента, мърморейки си. После се върна, държейки ръчната ѝ чанта и яке.
Това си беше достатъчно! каза той и посочи вратата. Щом взимаш решения без мен, значи можеш и да живееш без мен. Махай се.
Какво? Рада не повярва. Изхвърляш ме заради работа в библиотека?
Изхвърлям те заради предателство отговори той рязко. Заради това, че изтъпка нашите уговорки. Заради това, че сложи амбициите си над семейството.
Какви амбиции, Борис? сълзите вече течеха по бузите ѝ. Става дума за малка работа, за да не полудея от самота! Ти си по цял ден на работа, децата са далеч, а аз какво да правя? Да пека козунаци в празен апартамент?
Да плетеш чорапи, ако искаш! изрева той. Но уговорката е уговорка. Аз работя, ти си вкъщи. Просто е.
Хвърли ѝ чантата и якето:
Щом ти е скучно с мен, хайде, забавлявай се. Може би скъпата ти Елисавета ще те приюти.
Рада механично облече яке, взе чантата. Всичко ѝ се струваше като лош сън. Прекрачи прага, а вятърът притвори вратата зад нея с тих, окончателен щрак. Стоеше на площадката, трепереща, без да чувства студа. Долу, в двора, фенерът светеше с мек, жълт кръг единствената топлина в нощта. Взе телефона от чантата, набра номера на Елисавета. Гласът ѝ отговори веднага.
Рада? Какво има?
Мога ли да дойда при теб? Само за няколко дни
Разбира се, скъпа. Ще те чакам.
Затвори, погледна нагоре към прозореца на апартамента. Завесите бяха плътно дръпнати. Никой не я гледаше. Никой не я викаше обратно.
Спусна се по стълбите бавно, като че ли всяка стъпка я отнасяше не само надолу, а и напред към нещо ново, неизвестно, но своето. Свое.
