Извини ме, Божичко, за грубите думи, нахилено се опита да се оправдае майкапозъби. Не съм искала да ти навредя. Може би някой ден ще се спуснеш в нашия дом? Витен все още е сам, след като се раздели с теб, и се потапя в компютърните игри, без да намери нова съдба.
***
Божана и Витен бяха заедно почти две години. За нейното сърце техният съюз изглеждаше сериозен: често прекарваше времето си в къщата на семейството му, където я приемаха учтиво, но без топлина. Тя вярваше, че имат стабилно бъдеще. Витен, макар и лекомислен, притежаваше чар и умения да се покаже решително.
Идилията се срина, когато Витен се провали на важен изпит по английски. Причината бе неговата небрежност: по време на карантината се потопи в онлайн игри, пренебрегвайки учението, и сега стоеше пред заплаха да бъде отчислен.
В разгара на криза Божана не задържа гнев и, насочвайки се към майката на Витен, изплю съкрушително:
Не ми трябва човек, който не се бори за нищо. Искам самодостатъчен мъж. Не ще бъда домашна помощничка искам да работим заедно, в дома и в парите!
Тези думи замръзнаха във въздуха и мигновено поставиха под съмнение тяхното бъдеще.
Магдалена Петровна, майката, възпри съжалението като личен оскърбление. През целия си живот подкрепяше съпруга и сина, вярвайки, че ролята й е грижа, не искания за резултати. Сега очакваше същото от Божана.
Аха, какво е това! Да не е като коза в къщи тя не иска да бъде домакиня. Жената е прежде пазителка на очага, а мъжът глава на семейството!
Божана се промълви, за да не изостри конфликта. От този момент дървената врата се затвори за нея. Общуването им се стесни до тайни съобщения, редки обаждания и кратки срещи в безпристрастни места. Витен страдаше от невъзможността да я вижда, но вместо искреност прибягваше към манипулации.
Божано, трябва да поговорим с майка ти, настояваше той по телефона. Трябва да я убедиш, че не мислиш така. Уморих се да се крия! Съгласи се да помирим родителите, а?
Защо да доказвам нещо пред майка ти? Тя не ме е възпитавала. Това са твоите проблеми, не мои. Защо да се приспособявам?
Защото се обичаме. Това е единственият начин да поправим всичко. Ако не се съгласи, ще изгубим един друг завинаги…
С скрепено сърце Божана се поддаде ради любовта беше готова да направи унизителна крачка и да се изправи пред чуждата майка.
Но не всичко вървеше по план.
Когато влезе, Витен я посрещна в коридора. Точно в онзи момент се спусна бащата:
Витен, какво прави тази девойка тук? извика той резко.
Витен се заглъхна, а Божана усети как се изпарява кръвта от лицето й. Въпросът звучеше като да стои пред него не любима дъщеря, а случайна позната.
Папо, Божано, ние искахме започна Витен, но бащата го пренареди:
Виждам кой е тя. Да я изтласкаме навън!
От хола излезе майката:
Кой там шуми? Витен, с кого си?
Бащата, без да обръща внимание на Божана, изпрати:
Тя е онзи, който те учи как се живее.
И тогава Божана схвана: тук я нямат очаквали. Обида и унижение я подтикнаха да реагира инстинктивно.
Отивам, а ти остани! Жалък, никчемен синчо! прошипа тя и настъпваше към вратата, я задръскайки с глас.
Витен, шокиран, не успя дори да я задържи.
Веднага след като излезе от входа, телефонът на Божана звънна. Гласът на Витен нямаше съучастие, а само ярост:
Защо ти това каза?! Разбих всичко!
Какво разбих? Твоят баща токущо ме постави на позиция на проститутка!
Какво има значение къде и кого е поставил! Създаде се скандал! Сега майка е в ярост, а баща иска да не ме вижда!
След това добави последното, което я прободеше:
И знаеш ли какво е най-лошото? Сега нямам право да седя пред компютъра.
Божана почувства как болка и обида се превръщат в студена решимост.
Ти ме обвиняваш, че няма да можеш да играеш? Проблемите в твоето семейство са твои. Трябваше да ги решиш сам, а не да ме превръщаш в жертва.
Всичко стана ясно: той не се промени. Остана инфантилен млад мъж, който търси виновник. Не я защити.
Не мога повече, Витен. Това е краят! заяви твърдо Божана.
Блокира го навсякъде. Разводът беше резък, но необходим. Проблемите на неговото семейство са негов кръст, не нейният.
Година по-късно Божана се възстанови след раздялата и започна нов живот. Запозна се с млад мъж, с когото бяха заедно три месеца и вървеше към сватбата.
Един ден случайно срещна в супермаркет Магдалена Петровна.
Божанче! Мила моя, здравей! се спусна към нея майката на Витен.
Божана задъхана:
Здравейте
Магдалена я прегърна и я завали с въпроси:
Колко време не сме се виждали! Как си? Как живееш? Жалко е, че ти и Витен се разделихте. Той се луди от игрите! Не иска да работи, цял ден е пред екрана. Когато бяхте заедно, беше много отговорен Ела в нашия дом!
Съжалявам, Магдалено Петровна, нямам време работа, дом
Тогава майката забеляза пръстен на ръката на Божана:
Какво е това? Сватбен?
Не, сме се само сгодили. Сватбата ще е това лято.
Дружелюбие мигновено изпариха лицето на майката:
Така е! Ясно е с теб! Добре е, че Витен те остави! Не ни е нужна такава!
Божана вдигна рамене и се обърна към рафта. В един момент майката на Витен се оказа права: добре, че той я остави навреме. Но жалко е колко време му е отнело.
