Животът я накара да преосмисли плановете си
Росица израснала в скромно семейство майка ѝ и баща ѝ бяха обикновени инженери, живееха в стар панелен блок, парите винаги стигаха “точно”. Дори я завиждаше на момичетата с хубави дрехи, а тя освен училищната си униформа и две рокли нямаше почти нищо.
Затова, след като завърши гимназия и влезе в университета, твърдо реши:
Моят дом ще бъде различен, животът ми ще бъде различен.
И го постигна. Разбира се, не веднага. Работила известно време като учителка по български език и литература, после се преместила в районната администрация. Но един ден срещнала бивша състудентка, която я поканила в фирмата си с чуждестранни инвестиции.
Ела, Роси, няма какво да губиш, напротив. Заплатите са солидни, казала тя и спомена сумата, която сама получавала. Росица почти не сглътна. Колективът е страхотен, а теб те познавам хватка си и способна.
Благодаря, скъпа, ще дойда със сигурност. Пари са нужни на всички, усмихна се Росица.
По това време вече беше омъжена за Красимир, а синът им Боби беше на четири. Живееха при родителите на мъжа ѝ, разбира се, тясно беше, да не говорим, че бяха зависими от тях. Красимир работеше като зъбен техник.
Новата работа надмина всички очаквания на Росица. Хареса ѝ, започна да печели солидно и скоро си купиха голям апартамент на кредит. После и скъпа кола. На работа шефовете бързо забелязаха нейните усилия и започнаха да ѝ дават големи бонуси. Времето летя, кариерата ѝ стреля нагоре и скоро стана заместник-директор.
Разбира се, това я промени започна да се държи високомерно, особено пред роднините на мъжа ѝ. Все пак те живееха много по-добре от сестра му Дарина.
Роси, хайде, приключвай, подканя я Красимир, докато се приготвяха за рождения ден на сестра му. И моля те, опитай се да бъдеш любезна. Искам празникът на Дарина да мине добре.
Росица кимна съгласно наистина възнамеряваше да бъде “бяла и пухкава”. Красимир беше нервен, знаеше, че жена му винаги се бави. А тя внимателно и без бързане си слагаше грим. Не ѝ се щеше особено да ходи при Дарина и Стоян.
Всичко при тях е някак си посредствено, сиво и без стил, мислеше тя, гледайки се в огледалото. Старомодни салати, сандвичи, нито червена хайвер, нито скъпо вино, ракията им евтина а чиниите, мебелите в двустайния апартамент всичко оставя да се желае. Ясно е, че имат три деца, малък магазин за зеленчуци, но печалбата явно не е кой знае каква.
Накрая Росица приключи с грима, облече хубава рокля и излезе от стаята, всякаква стилна. Мъжът ѝ и синът седяха на дивана и веднага скочиха:
Най-сетне!
Докато се качваха пеш до петия етаж без асансьор, докато влязоха в тесния коридор и поздравиха всички, настроението на Росица се развали. Гости много, на масата тясно, децата тичаха и викаха. Дарина беше в стари дънки и клетлена риза.
Поне за рождения си ден да се беше облякла по-хубаво, помисли си Росица и седна до Красимир.
Преди да седне, подари на Дарина скъпи парфюми.
Благодаря, Роси, знаеш какво да дариш, ароматът е нещо специално!
Росица огледа стаята същите стари, износени тапети, книжни шкафове, изтъркана облегалка на дивана всичко трябваше да се подмени отдавна. Но когато Дарина я хвана за ръка и я поведе към масата, където децата вече пееха Честит рожден ден с трогателно несъвършена хармония, нещо в гърдите ѝ лека-полека се разтопи. Стоян донесе ракията, смятащ се, че е най-добрата от татковата преспа, с лимон и мед. Росица отпи, погледна околните лица усмихнати, уморени, истински и изведнъж си спомни майка си, как вадеше последното парче за униформата ѝ, как ѝ шиеше якичките на колене. Приятелите ѝ от висшето общество никога не я питаха как се чувства, а тук, в тази тясна стая, всеки ѝ зададе въпрос, всеки я погледна в очите. Когато Боби се засмя на шега на чичо си и скочи в скута ѝ, Росица прегърна сина си и прошепна: Може би това е истинският дом. Планирането, тичането, парите всичко избледня за миг. А в сърцето ѝ се роди тиха, сигурна мисъл: понякога животът не те води към по-високо, а към по-вътрешно.
