Какво, по дяволите, търсиш в лаптопа ми? изрева Алекс, изправяйки се над Елена. Тя никога не го бе виждала така
Елена дойде от училище и вече в коридора усети тежкия мирис на алкохол. От стаята се чуваше силно хъркане. Баща ѝ бе пиян отново. Момичето мина право в кухнята.
Майка ѝ стоеше до мивката и бешеше картофи. Чувайки стъпки зад гърба си, тя се обърна. Елена, с пронизителен поглед, веднага забеляза зачервеното и подуто лице.
Мамо, дай да си тръгнем от него. Колко още ще понасяме? Един ден ще те убие! каза Елена с ярост.
Къде да отидем? На кой му трябваме? Нямаме пари за наем. Не се страхувай, няма да ме убие. Той е страхливец. Само на мен пуска юмруците.
На сутринта Елена се събуди от странни звуци. Стана и погледна към кухнята. Баща ѝ стоеше до котлона, с глава запъхната назад, пиейки право от чайника. Елена гледаше хипнотизирана как оная изпъкналост на гърлото му се движеше нагоре-надолу, нагоре-надолу. Чуваше как водата му сливаше по гърлото с шум като на бълхане. Да се удави! Моля те, Боже, да се удави! помисли тя с омраза.
Но баща ѝ не се удави. Сложи чайника на котлона, въздъхна доволно, погледна я с червени, подути очи и мина покрай нея към банята.
Елена се намръщи, като си спомни, че майка ѝ пак ще си налее вода от чайника без да го измие от слюнки и миризмата на татко. Взе чайника и го търка с четка дълго време, давайки си обета никога да не пие от него без да го почисти първо.
През зимните ваканции Елена отиде с класа си за три дни в Пловдив. Когато се върна, майка ѝ бе в бавна.
Той ли те удари? попита тя рязко, виждайки превързаната глава.
Не, миличка. Подхлъзнах се на леда.
Но Елена знаеше, че майка ѝ лъже.
От честите удари по главата майка ѝ имаше високо кръвно. Шест месеца по-късно получи мозъчен удар и почина. Баща ѝ плачеше на панихидите с пиянски сълзи, понякога съжалявайки за загубата на възлюбената му Марийка, друг път я проклинайки за същото.
Казваше, че Елена е същата като майка ѝ, заплашваше я, че ако се опита и тя да го напусне, ще я убие. Елена чакаше нетърпеливо да завърши гимназията. Не отиде на абитуриентския бал. На следващия ден тайно взе дипломата си от секретариата. Докато баща ѝ беше на работа, събра вещите си и избяга от вкъщи.
Баща ѝ ѝ даваше пари за храна, а Елена спестяваше част от тях. Понякога дори му ги вземаше от джоба, докато спял. Не бяха много, но стигаха за известно време. Отдавна беше решила да си търси работа, а следването можеше да продължи задочно.
Не се страхуваше, че баща ѝ ще я търси. Всички в квартала го познаваха заради навиците му, никой нямаше да му помогне да я намери. Отиде в голям град, нае евтин апартамент в покрайнините и се нае да работи в Хапванка. Що му се предложиха удобства: помогнаха ѝ да си изкара медицинска книжка, я хранеха безплатно
Подаде документи в професионално училище, специалност Счетоводство. Когато разбраха, че учи да стане счетоводителка, я сложиха на касата.
Момчетата се опитваха да я ухажват. В началото всички са мили и нежни, после започват да пият или изневеряват. Не знам кое е по-лошо. Не се поддавай на сладките им думи, мила. Бъди предпазлива. И аз бях красива някога. Баща ти не беше пияница, когато се запознахме. Обичахме се. Къде отиде всичко? Какво го хвана? казваше майка ѝ често.
Елена си спомняше думите ѝ и не отговаряше на напъва на момчетата. Видяла беше как е живота на родителите ѝ.
Майка ѝ, в деня на заплатата, отиваше до магазина и купуваше най-необходимото: няколко пакета тестени, захар, зърнени храни, консерви, за да стигнат за дълго. Баща ѝ харчеше парите за пиене, но вкъщи винаги имаше храна, макар и проста и монотонна. Сега и Елена правеше същото.
Вървеше към вкъщи с тежка торба, която ѝ отегчаше ръцете. Отпред идваше момче с очи в телефона. Елена се надяваше, че ще я види и ще я заобиколи, но той се блъсна в нея.
Съжалявам каза той, вдигайки поглед от екрана.
Елена искаше да отвърне с яд, но видя заинтересования поглед на сръчния младеж и се почувства неловко.
Нищо, и аз не внимавах отвърна тя и се усмихна.
Момчето предложи да ѝ помогне. Елена се поколеба, но му подаде торбата. Не можеше да е лош човек с такова открито усмивка. Запознаха се. Алекс я помогна да донесе торбата до вкъщи, но Елена не му позволи да я изпрати до самата врата.
На следващия ден момчето дойде в Хапванка. Каза, че е влязъл случайно, но Елена бе сигурна, че не бе така. Започнаха да се срещат.
Алекс откровено призна, че е разведен, че има малко момиченце, което обожава. Остави апартамента на бившата си, а той живееше при приятел. Каза, че се е оженил от глупост.
Просто не ни подхождахме. Нямахме нищо общо. Понякога минаваха цели дни, без да си говорим.
Говореше много за малката си, а Елена си помисли, че може да се довери на човек, обичащ децата. След месец Алекс предложи да се съжителстват.
Хайде да наемем по-хубав апартамент, по-близо до центъра. Заедно е по-лесно.
Елена се съгласи. Летеше от щастие. Ще има нормално семейство. Наеха просторен апартамент, отпразнуваха скромно началото на общия им живот. За бъдещето, за сватба, Елена не мечтаеше. Алекс говореше за деца ще имат задължително две: момче и момиче. И Елена вярваше, че така ще бъде.
Алекс плати наема за два месеца напред. На третия месец, с извинителен тон, каза, че временно няма пари, но ще ги намери скоро. Елена изтегли спестяванията си. После стана втори, трети път Един ден Алекс дойде пиян. Елена го гледаше с ужас. Той започна да крещи, да бърк
