Противният звънец обяви, че някой е дошъл. Мария свали фартъха, избра ръцете си и отиде към вратата. На прага стоеше дъщеря й, Рада, с младия мъж до нея. Мария ги впусна в апартамента.
Здрасти, мамо, целуна Рада по бузата. Запознай се, това е Владо, той ще живее с нас.
Здравейте, поздрави младежът.
А това е моята мама, леля Мария. поправи дъщеря си.
Мария Петровна, се представи тя.
Мамо, какво ще има за вечеря?
Пюре от грах и наденици.
Не ям грахово пюре, отвърна Владо, свалва се и се устреми към стаята.
Ааа, мамо, Владо не обича грах, извика Рада с огромни очи.
Владо се остави на дивана, хвърляйки раницата си на пода.
Тук е моят кабинет, заяви Мария.
Владо, елате, ще ви покажа къде ще живеем, извика Рада.
А ми тук се харесва, пробурчa младежът, ставайки от дивана.
Мамо, измисли какво да нахраним Владо.
Не знам, имаме само половин опаковка наденици, вдигна рамене Мария.
Ще свърши, с горчица, кетчуп и хляб, предложи той.
Добре, прошепна Мария, тръгвайки към кухнята. По-рано в дома имаше котета и кученца, а сега е дошъл този нов. Храни го, моля.
Тя сипа грахова каша, поставя две запържени наденици, бутва чинията със салата и започна да яде с апетит.
Мамо, а защо ям сама? влезе Рада в кухнята.
Идвам от работа и съм гладна, отвърна Мария, дъвкайки наденица. Кой иска да яде, нека си сервира или готви. И още един въпрос: защо Владо ще живее при нас?
Защото той е моят съпруг.
Мария почти се задави.
Съпруг?
Е, така. Дъщеря вече е възрастна и сама решава дали да се ожени. Между другото, аз съм на деветнадесет години.
Не ни поканихте за сватба.
Няма сватба, просто се подпихме и е готово. Сега сме съпруг и съпруга, ще живеем заедно, каза Рада, поглеждайки към майка ѝ.
Поздравления! Защо без сватба?
Ако имаш пари за сватба, дай ни ги, ще намерим къде да ги похарчим.
Ясно, продължи Мария, ядейки. Защо точно при нас?
Защото имат едностайна квартира и живеят вчетирим.
Значи наемът не се обмисля?
Защо да наемаме, ако имам моята стая? изуми се Рада.
Разбрах.
Ще ни дадеш ли нещо за ядене?
Марко, котлентата е на котлона, надениците в тигана. Ако е малко, има още половин опаковка в хладилника. Отделете, сервирайте и яжте.
Мамо, имаме нов зет, подчерта Рада последната дума.
И какво? Трябва ли да изпявам танц за това? Мамо, идвах от работа, уморена съм, без ритуали. Пазете ръцете и краката си сами.
Ето защо не се омъжваш! вика Рада, след което се затвори в стаята.
Мария завърши вечерята, измие съдовете, избри масата и отиде да се събере за фитнес. Тя беше свободна жена, посещаваше залата и басейна няколко вечера седмично. Приблизително в десет часовника се върна у дома. В предвкус на топъл чай откри кухнята в хаос вероятно някой се е опитал да готви. Капакът от котлентата липсваше, каша изсъхна и се напука. Опаковката от наденици лежеше на масата, до нея сух хляб без пакет. Тиганът беше подгорял, а покритие някой е раздробил с вилица. Мивката беше пълна със съдове, а на пода лъжи леща от нещо сладко. По апартамента се ухаеше на цигари.
Ох, това е ново. Рада никога не позволяваше такова. промълви Мария, отваряйки вратата към дъщеря. Вратата се отвори и се появиха младите, които пиеха вино и пушеха.
Рада, почисти кухнята. Утре купи нов тиган, нареди майката и отиде в стаята, без да затвори вратата.
Рада скачна от стола и се втурна след нея.
Защо да чистим? Къде да взема пари за тиган, аз не работя, уча. Ти се притесняваш за съдовете?
Е, Рада, правилата в къщата са: след като яжеш чисти, след като замършваш чисти, ако развалиш нещо купи ново. Всеки почиствa след себе си. Тиганът не е парче от 0,10 лева, а сега е безнадеждно развален.
Не искате да живеем тук, изрече дъщеря.
Не, отговори Мария спокойно.
Тя не искаше да се карат, особено след като досега не беше имала проблеми с Рада.
Но аз имам дял, настоя Рада.
Не, цялото апартамент е мой, аз го спечелих, купих. Ти си само регистрирана. Не решавай проблемите ми. Ако искате да живеете тук, спазвайте правилата, каза Мария с равен тон.
Целия ми живот живея по твоите правила. Сега съм омъжена и ти не можеш да ми казваш какво да правя, вика Рада. И наистина, вече си навършила години, трябва да ни дадеш апартамента.
Давам ви коридора в подъежа и място на пейка, отвърна Мария студено. Дали си нощуваш тук сама или с мъжа си в друг район? Той тук няма да живее.
Дай си апартамента, Влади, пак се местим, вика Рада, събирайки вещите си.
След пет минути в стаята влезе новият зет, Владо, леко задъхан от алкохол.
Е, мамо, не се притеснявай, всичко ще е наред, каза той, клатейки се. Нищо няма да тръгнем навън, ще се забавляваме и дори ще правим любов тъмно нощем.
Каква мамо съм аз? възмути се Мария. Ти имаш и татко у дома, защото?
Сега ще ти дам, вдигна Владо ръка и я пъха в носа.
Мария се ухапа с маникюрираните си пръсти и се опита да се откъсне.
Отлепи се, луда! извика Владо.
Мамо, какво правиш? вика Рада, опитвайки се да издърпа майка си от любовника.
Мария избутва дъщеря и с крак ударя Владо в слабините, после с лакътя му удари по шията.
Ще докажа насилието, викна той. Ще ви съдя.
Почакай, ще повикам полицията, за да документираме, каза Мария.
Младите избягаха от добре поддържания двустаен апартамент.
Вече не си майка ми, вика Рада последно. Никак няма да видиш внуци.
Каква жалка съдба, иронизира Мария. Поне ще съм свободна да живея както искам.
Тя погледна ръцете си част от ноктите ѝ бяха счупени.
Само загуби от вас, пробурчa Мария.
След като те заминаха, тя измита кухнята, изхвърли кашата и проклетия тиган, смени ключовете на вратата. Три месеца по-късно, докато се връщаше от работа, я посрещна Рада, изтънена и изтощена.
Мамо, какво ще има за вечеря? попита тя.
Не знам, още не съм решила. Какво искаш?
Пилешко с ориз, изплю сълза Рада. И оливие.
Тогава ще вземем пилешко, отвърна Мария. Оливие си направи сама.
Рада не зададе повече въпроси, а Владо вече не се появи в живота им.
