**Дневникът ми**
Майя, на колко си години? тихо попита бащата. Имам чувство, че си не първи курс в университета, а първи клас. Каквото и да е любовта, жилище трябва, храна също. На към се втурвате? Утре да се ожените, така ли ви е притрябвало? Никой не е против твоя Огнян, нека дойде, да се запознаем, да поговорим, с родителите му да се видим Вярно ли говоря?
Димитре, скоро ли ще дойдеш? попита Галя, обадила се на мъжа в работа.
Скоро. Почти свърших.
Е, хайде, не се бави! Имаме какво да обсъдим.
Нещо се е случило? Димитър се изнерви.
Как да ти кажа още не, но трябва да поговорим.
След петнадесет минути вече беше в апартамента.
Какво става? попита предпазливо.
Преоблечи се, измий си ръцете, не е нужно да спасяваш Вселената веднага. Го целуна и го избута към банята.
Скоро се прибра в хола.
Хайде. Жената го поведе към стаята на дъщеря им. Майя седеше на дивана, с червени очи.
Какво стана? опита се да остане спокоен.
Питай я! изсумтя Галя. Разкажи му какво си намислила!
Майя се обърна към прозореца, отказвайки да говори.
Е, момичета! Димитър удари юмрука в масата. Или ми казвате спокойно какво става, или се оправяйте сами, а аз ще си почина след работа!
Иска да се ожени. Жената беше саркастична. Веднага, без отлагане!
За кого? Димитър беше изненадан.
Майя мълчеше. Галя продължи:
Огнян Николов, помниш ли го, идваше често.
А, значи Така ли е, Майке?
Обичаме се! избухна тя. Той е най-добрият и ще се оженим!
Разбрах. Учите ли заедно?
Да, в една група.
Първи курс Деца
Не сме деца! Навършихме осемнадесет!
Добре. Ако сте възрастни, ще говорим като такива. Къде ще живеете? С какви пари?
Няма значение! Ако се обичаме
Майя, на колко си години? повтори бащата. Животът не е приказка. Никой не е против Огнян, но нека първо да се запознаем. Вярно ли казвам?
Ама бързаме
Защо? Огнян каза ли нещо?
Не Огнян Майя! Кажи вече!
Ще имаме бебе!
Така И какво ще правите?
Ще се оженим! Ще го отгледаме!
Разбира се. Но родителите му знаят ли?
Днес ще им каже
Добре, когато се разбере нещо, ми кажи. А сега вечеря.
На кухнята Галя попита:
Какво ще правим?
Не знам. Да видим какво ще кажат неговите.
Скоро Огнян се обади родителите му били против. След малко звънна и майка му.
Лариса. Майка на Огнян. Синът ми каза, че се срещат. И, изглежда, вече имат планове. Вие знаете ли?
Да.
Ние сме категорично против. Той трябва да учи, да изгради кариера. Брак на първи курс? Особено дете? Не е в нашите планове.
И в нашите не беше. Но бебето ще се роди. Какво предлагате?
Вашият проблем. Първо, не съм сигурна, че е негово. Второ, брак под натиск не е опция. Огнян е от добро семейство, с перспективи. Разбирам момичето, но няма да позволим това. Синът ми се съгласи с нас. Кажете на дъщеря ви да не го търси.
Димитър се обърна към жените си:
Чухте ли? Ще се справим. Ако детето се роди, не е негово вина. Ние ще помагаме.
Скоро звъннаха на вратата. Огнян беше там.
Дойдох да взема Майя.
Къде?
Ще наемем жилище. Искам да дойдеш с мен? попита я.
Да!
Чакай! рече Димитър. Майка ти каза, че всички сте против.
Тя реши. Бащата й е съгласен. Аз се съгласих само наглед. Взех паспорта и картата и дойдох.
Интересно! Димитър беше приятно изненадан. С какви пари ще живеете?
Имам спестявания. Работя по вечерите, имам блог.
Добре. Ще ви подкрепим, но има условия. Трябва да се помириш с родителите си. Огнян остава тук довечера. Ученето не се изоставя! Ние ще помагаме, но няма да работим вместо вас. Бракът да е тих. Съгласни ли сте?
Да.
Аз искам истинска сватба прошепна Майя.
После! рече Огнян.
Добре.
На кухнята Галя попита:
Как така изведнъж се съгласи?
След разговора с майка му ме тресеше. А после дойде той истински мъж, не изостави любимата си. За такъв мога да дам дъщеря си.
**Урокът:** Когато сърцето говори, разумът трябва да слуша но и да поставя граници. Истинската любов не бяга от отговорност.
