**Личен дневник**
Не искаш да живееш по моите правила? Излизай! изрева тъщата по време на семейната вечеря.
Г-жо Иванова, може ли да опитаме картофите по друг начин? Имам един вкусен рецепт с гъби, предложи кротко Мария, разбърквайки супата в тенджерата.
Не ми трябват твоите рецепти! отсече рязко тъщата, без да вдигне поглед от морковите. Тридесет години готвя, храня семейството, а ти сега ми се изправяш с измислиците!
Мария въздъхна и продължи да разбърква. Беше половин година, откакто тя и Димитър се преместиха при майка му, след като апартаментът им изгоря. Половина година с ежедневни дребни спорове, недоволни погледи и язвителни забележки, които г-жа Иванова прикриваше с грижа за семейството.
Мамо, стига де, влезе в кухнята Димитър и целуна жена си по косата. Мария готви добре, може да опитаме нещо ново?
А, значи и ти сега срещу мен! възкликна тъщата. Тридесет и две години те отгледах, храних, а сега моята храна не ти харесва?
Мамо, какво общо има това? Не казвам, че не ми харесва…
А какво тогава? тъщата шумно удари ножа на дъската. Първо дойдоха в моя дом, сега ми казват как да готвя!
Мария усети как всичко в нея се сви от обида. Дойдоха в дома Сякаш бяха просяци, а не жертви на пожар, които нямаха къде да живеят.
Г-жо Иванова, не ви казвам, просто предложих, каза тя тихо, изключвайки котлона.
Ето, точно предложи! А кой те пита? Това е моят дом, моята кухня! тъщата се изправи, ръце на кръста. Аз готвя тук!
Димитър погледна объркано от майка си към жена си. Мария го видя как се мъчи, опитвайки се да избере между тях, и от това я заболи още повече.
Добре, ще сложа масата, каза тя и излезе, без да тръсне вратата.
В хола четиринадесетгодишната им дъщеря, Виктория, учеше на дивана. Погледна я.
Пак се карахте? попита тихо.
Не се карахме, обсъждахме, опита се да се усмихне Мария, вадейки чинии.
Мамо, кога ще се местим у нас?
Това беше болният въпрос. Застраховката покри само част от щетите, парите за нов дом бяха оскъдни. Димитър работеше като шофьор, тя като учителка, заплатите скромни. Спестяваха малко по малко, но бавно.
Скоро, мила. Поиздръж още малко.
Не мога вече! избухна Виктория. Тя ме дразни! Вчера пуснах музика, тя изкрещя, че не е музика, а какофония! А сутринта каза, че вървя твърде шумно! Вече ходя на пръсти!
Мария я погали по косата. Виктория беше послушно момиче, но дори нейното търпение свършваше.
Поиздръж, малка. Баба просто е свикнала сама, трудно ѝ е.
Каква баба?! Истинските баби обичат внуците си, а тя…
Тихо, ще чуе.
И нека! Не ме е грижа!
В кухнята нещо гръмна, последвано от гласовете на Димитър и тъщата. Мария побърза там.
Какво стана?
Стана, че мъжът ти счупи чиния! врящаше тъщата, сочейки към парчетата. Сервиз на покойната ми свекърва! Единственият, който ми остана!
Димитър стоеше с метлата, объркан.
Мамо, случайно! Исках да ти помогна с чиниите…
Помогнеш! По-добре научи жена си как се третират чужди вещи!
Какво общо имам аз? не устоя Мария. Димитър я счупи!
Общо има, че всичко е твоя вина! тъщата се обърна към нея. Дойдохте, настанихте се! Мъж на възраст, а се държи като хлапе! Преди никога не беше чупъл нищо!
Мамо, какви ги говориш, опита се Димитър.
Не е ли вярно? Преди женитбата беше нормален, грижовен син. А сега? Сега мислиш само за жена си, а майка ти никой!
Мария усети как яростта кипи в нея. Половина година натрупана обида и умора я превзеха.
Г-жо Иванова, стига вече, каза тя по-тихо, отколкото искаше. Опитваме се да не пречим, помагаме, плащаме сметките…
Плащате! изсмърка се тъщата. Двеста лева на месец! Само токът е сто!
Предлагахме да плащаме повече, вие отказахте, припомни Мария.
Предлагахте! А аз просякиня ли съм? Сама си изкарвам пенсията!
Димитър събра парчетата и ги изхвърли. Лицето му беше мрачно.
Мамо, да вечеряме. Супата ще остане студена.
Каква вечеря? Апетитът ми мина от скандалите!
Ние не скандалирахме, възрази Мария. Вие крещите.
Аз ли крещя? гласът на тъщата се повиши още. В собствения си дом нямам право да повишавам тон?
Имате, разбира се. Но защо ни обвинявате?
В какво ви обвинявам? Че ми пречите? Това е вярно! Половина година не мога да дишам спокойно! Музика, тропотене, час във ваната, готвене!
Договорихме се за времето за вана, припомни Мария. И готвим само когато вие разрешавате.
Разрешавам! Чу ли, Димитър? Разрешавам! Сякаш съм прислуга!
Димитър въздъхна тежко.
Мамо, Мария не това имаше предвид…
А какво тогава? нахлу тъ
