Колеги, имам две новини за вас! каза главната и многозначително огледа сътрудниците на музея.
Надявам се, че са добри, Лариса Павловна? пописка от своето място екскурзоводката Надежда.
Мисля, че да! Първо, след три дни идва екскурзия.
Е, голяма новина! грамна завхозката леля Галя. Пак ще докарат ученици. А от тях само боклуци и разруха!
Абсолютно вярно! подкрепи чичо Васил, музеен стражар и, между другото, съпруг на завхозката.
Не, не ученици! Този път идва делегация от работници в автомобилен завод. И нашата задача, скъпи колеги, е да направим престоя им в имението-музей максимално интересен. Да си тръгнат с приятни спомени!
Чичо Васил оживи:
Точно думата избрахте, Лариса Павловна! Спомени точно така! Помните ли как през март дойдоха тези от лагерите? Тези спомени още по пътя си набраха. А ние после ги търсихме из околните гори! Те тук ли за култура идват? За почивен ден идват!
Вашият скептицизъм, Васил, е напълно неуместен! строго го прекъсна Лариса. Ние сме служители на музея на великия писател Радослав Боянов. Наш дълг е да пазим паметта му и да предаваме знания за него!
А кой освен нас знае този Радослав Боянов? не се оставяше стражарят.
Днес беше в настроение и му се искаше да противоречи на ръководството.
Възразявам! вдигна глас екскурсоводът-краевед Константин Иванов. Радослав Боянов е гордост на края ни!
А каква е втората новина? прекъсна Надежда, и събранието замлъкна в очакване.
Лариса направи театрална пауза. Затягаше напрежението и накрая каза:
Назначават ни нов директор!
Слава Богу! ръкоплясна чистачката баба Пенка. Най-после!
Колективът оживя с нова сила. Върху Лариса се посипаха въпроси:
Кой е? Откъде идва?
Дамите бяха любопитни за възрастта и семейното положение на новия директор. Мъжете, малцинство в музея, първо се напънаха, после се зарадваха на попълнение в редиците си.
Нищо не знам! пресече Лариса Павловна разпитите.
Вдигна показалец и обясни:
Обадиха ми отгоре, че след няколко дни пристига нов директор. Фамилията му е Златанов. Това е всичко, което знам!
Обсъждайки предстоящите промени, служителите се разотидоха. Радостта от новото ги изпълваше. От години живота на острова не беше променян.
От март до октомври основните служители работеха в музея. Екскурзоводките Вера и Надежда, краеведът Константин и счетоводителката Лариса, която изпълняваше задълженията на директор, през зимата се връщаха на континента. В имението оставаха само леля Галя и чичо Васил. И баба Пенка, която между другото беше и тъща на Васил.
Лариса се радваше най-много. Умори се да държи и сметките, и цялото управление. Желаещи да дойдат в тази глуш не се намираха.
Разбирате, Лариса Павловна, условията са тежки. Съгласяват се, после научават подробности и се отказват! оправдаваха се отгоре.
Затова, за да не се изплъзне Златанов веднага щом стъпи, решиха да направят генерално почистване.
От сутрин до късна нощ всички лъскаха и подреждаха.
Надежда, моля те, изтрий отново поставката за чадъри! суетяше се Вера. Знаеш колко я ценяше Радослав Боянов!
Васил, махай вече винтоверта от беседката! викаше леля Галя. Ще ги видят гостите и ще ги откраднат!
В определения ден на хоризонта се показа лодка, носеща екскурзантите.
Лариса даваше последни насоки:
Константин, моля те, не ги води до далечния край на острова. Там е мочурливо. Пак ще изгубят обувки или ще се затънат. А ти, Надежда, казвай не на всеки, който иска да седне на леглото на писателя!
Ако Вера не разправяше, че на това легло Боянов е зачел всичките си девет деца, нямаше да има толкова желаещи! засмя се краеведът.
Лодката акостира и работниците от завода излязоха на брега.
Васил, да не чуя за запознанства! прошепна леля Галя.
Шумната тълпа се раздели. Едни отидоха с Вера към къщата, други тръгнаха с Константин да обикалят острова.
Сега влизаме в светилището кабинета на писателя. Тук е създавал безсмъртните си творби! величаеше Вера.
По тези места е търсил вдъхновение нашият велик земляк! разказваше Константин, пробивайки се през тревите.
Моля, не сядайте на леглото! То е музейна ценност! молеше Надежда.
На двора ще лупаш семки! ругаеше баба Пенка.
Лариса седеше в кабинета и слушаше шума. В такива дни имението оживяваше.
Изведнъж някой извика: Дръжте крадеца!. По слабия глас Надежда.
Лариса изскочи. В коридора вече тропаха ток
