Решила твърдо ще бъде щастлива!
На четвъртия курс в университета Мария се влюби. И не в някакъв обикновен младеж, а в истински красавец, за когото всички момичета по факултета бяха луди. Защото Борис беше от заможно семейство.
Мария също беше хубаво момиче, не глупаво, просто с Борис бяха от различни среди нейните родители бяха обикновени работни хора. Разбираше, че са от различни социални слоеве, но любовта победи всичко.
“Марийко, напразно си се влюбила в този Борис,” казваха ѝ съквартирантките от студентското общежитие. “Той си знае цената, гледа нагоре надолу по хората. Даже приятелите му са само от неговия кръг.”
“Е, и какво от това? Аз също си знам цената!” отвръщаше Мария. “Не съм грозна, уча се отлично, мога да говоря за всякакви теми.”
“Ех, Марийко, само да не се окаже, че ще плачеш после. Родителите му сигурно са типични ‘високи хора’ на кон не бихме ги настигнали,” уплашваха я приятелките.
“Ох, момичета, не ме плашете!” трепереше Мария. “Ето с майка му наистина ме е страх да се срещна…”
Когато Мария се влюби в Борис, изобщо не очакваше той да отвърне. Но стана без никакви усилия дори не тя пръв показа интерес, а той я покани в киното.
Годеха се почти целия четвърти курс, а преди ваканциите Борис изведнъж заяви:
“Мари, в събота идваме у нас, да те запозная с родителите. Майка ме измъчва с въпроси ‘Коя е тя? Каква е?'”
“Ох, Борис, толкова изведнъж… Не съм готова!” стресна се момичето.
“Какво ти е страхотного? Родителите ми са нормални хора, баща ми е по-тих, ама майка ми… ха, тя е истинско чудо. Обича да разпитва. Но не се тревожи,” засмях се той.
Мария вече нямаше съмнение, че ще се омъжи за Борис. Само трябваше да впечатли родителите му. Официално я поканиха на семейна вечеря. Беше ужасно нервна. За да не направи гаф, прегледа цял трактат за етикет и поведение на маса.
Настана съботата. Борис я посрещна, и заедно отидоха в апартамента им. Направо умираше от страх от бъдещата си свекърва.
“Здравейте,” прошепна Мария, престъпвайки прага и видя майката на Борис приятна жена, която се усмихна. Момичето веднага се успокои.
“Здравей, Марийко! Аз съм Елена Димитрова. Борис, води я вътре…”
На масата вече седеше бащата на Борис Георги Иванов. Погледна ги сериозно, леко стана и кимна мълчаливо.
Мария седеше изправена, без лакти на масата, ловко боравейки с ножа и вилицата. Ядеше малко помнеше от етикета, че може да ѝ зададат въпрос по всяко време, а с пълна уста е невъзпитан
