Баба Иванка, най-бедната жена в махалата, намери 300 хиляди лева; когато отиде да ги върне, собственикът каза, че липсват над 100 хиляди, и объркана, тя трябваше да отиде в банката да вземе заем, за да ги допълни.
Баба Иванка, която живееше в края на улицата, беше обичана от всички. Вдовица от млада възраст, с децата ѝ далеч, тя живееше сама в стар, протекащ къщурка, оцелявайки благодарение на няколко наети парчета земя и на събирането на бутилки и хартия за продажба.
Една сутрин, докато събираше празни бирени бутилки край канала, тя видя кожена чанта, изхвърлена на земята. Отвори я и откри дебел плик с банкноти набързо преброени, бяха около 300 хиляди лева. През целия си живот тя не беше държала толкова пари. Ръцете ѝ трепереха, а сърцето ѝ биеше силно. Но мислейки си, чуждите неща трябва да се връщат, тя ги опакова внимателно и отиде бързо до къщата на господин Стоян най-богатият дърводелец в района.
Когато видя парите, господин Стоян ги преброи бързо и намръщи челото:
Как така 300 хиляди? В тази моя чанта имаше над 400 хиляди. Къде е останалото? Върнете ми каквото липсва!
Баба Иванка остана като вкочаняла, пробвайки да се обясни, но той настояваше, че парите не са цяли. За да не я нарекат крадла, тя стисна зъби и взе спешен заем от банката за още 100 хиляди лева, за да допълни каквото той твърдеше. В махалата започнаха шепотници някои я защитаваха, други се съмняваха.
Три дни по-късно, на зори, силен шум накара всички да излязат на улицата. Пред къщата на баба Иванка бяха изправени десет лъскави коли, всяка със отворени врати и пълна с подаръци, уреди и дори пликчета с пари. От една от колите слезе мъж в костюм, с влажни очи, който каза с възторг:
Мамо! Двадесет години те търся Аз съм детето, което ти прибра и отгледа, когато ме изоставиха. Днес се завръщам, за да благодаря за всичко.
Той не беше успял да приключи, когато зад него се появи друга фигура не кой да е, а самият господин Стоян, пребледнял и треперещ, гледайки как този син му се усмихва с пълно с значение
Господин Стоян отстъпи назад, движейки устните без да може да пророни дума. Погледът на мъжа вече не беше топъл, а студен като стомана.
Помните ли ме? попита той бавно, всяка дума падайки като олово. Преди години, когато приемната ми мама ме носеше в ръце, вие ѝ отнехте земята на родителите ѝ и я принудихте да живее в къщичка до канала.
Шумът на съседите се разнесе по цялата улица, и всички погледи се впиха в господин Стоян със сърдито изненада.
Мъжът отново погледна баба Иванка с нежност в очите:
Мамо сега съм успешен и мога да се погрижа никога вече да не страдаш. Тези десет коли, пълни с подаръци и пари, са за теб избирай каквото поискаш. А новата къща я купих на най-хубавото място в селото, готова е да се
Най-бедната баба в квартала откри 300 000 лева, но когато ги върна, собственикът каза, че ‘липсват’ над 100 000 – и тя остана шокирана…
