**ДНЕВНИКЪТ НА ЕДНА ПРЕДАНА ЖЕНА**
Иван, това беше последната капка! Всичко, развеждаме се! Няма нужда да падаш на колене, както обичаш, няма да помогне! сложих дебела точка на брака.
Иван, разбира се, не повярва. Беше уверен, че ще мине по стария сценарий: сепне се на колене, измоли се, купи още един пръстен и аз ще се размекна. Така беше стотици пъти. Но този път бях решена да скъсам с връзките. Пръстите ми бяха окичени със злато, а живота празен. Иван пиеше безспирно, често дори в деня.
А всичко започна романтично.
Първият ми мъж, Бойко, изчезна безследно. Това беше през дивите 90-ти. Тогава беше страшно да живееш.
Бойко беше буен. Винаги търсеше конфликти. Очи като у орел, а крилете комарини. Ако нещо не му харесваше, започваше да размахва юмруци. Затова съм сигурна го убиха в някоя разправа. Никога вест от него не получих. Останах с двете си дъщери. Ивелина беше на пет, а Ралица на две. Минаха пет години от загадочното му изчезване.
Мислех да полудея. Обичах Бойко, въпреки врелия му нрав. Бяхме като вода и огън неразделни. Реших: животът ми свърши, ще отгледам момичетата. За себе съм си сложила кръст. Но
Животът беше тежък. Работех в завод, а заплатата ми я даваха с прахосмукачки. Трябваше да ги продавам, за да купя продук
