Ралица мразеше всички. Особено майка си.
Тя беше сигурна, че щом порастне и избяга оттук, ще я намери.
Не, нямаше да се хвърли в прегръдките й с възклицания:
Здравей, мамо!
Тя щеше да я наблюдава, а после да й се отмъсти. За всичките години, прекарани в детския дом, за сълзите, които е проляла, докато майка й живееше щастливо.
Нямаше и тънка съмнение майка й сигурно се е наслаждавала на живота.
Ралица винаги беше в детския дом. Откакто си спомняше, така беше.
Няколко пъти я преместваха, защото постоянно се биеше. Не й пукаше дали срещу нея е момче или момиче.
Наказваха я, затваряха в изолатор, лишаваха я от сладко, но тя продължаваше да мрази възпитателите, децата, целия свят.
На четиринадесет спря да се бие. Не защото започна да се обича с всички, а защото вече я бяха уплашени.
Ралица започна да скучае. Отиваше в далечния ъгъл на двора и просто седеше. Седяше и мечтаеше как ще отмъсти на майка си.
Един ден чу странна мелодия. Ралица заглуши дъха. Нещо необичайно.
Музиката я очарова, но тази мелодия Беше красива, тъжна, дори раздираща, но не можеше да разбере какъв инструмент звучи.
Стана, приближи се към храстите от акация и ги раздвижи. Новото чистачче. Вече му се беше понасмъвала.
На какво свиреше? Не можеше да види. Докато се протягаше, неусетно падна право в храстите.
Мъжът спря да свири и се обърна. Ралица стана, разгневено отърси дрехите си и искаше да си тръгне. Но той попита:
Искаш ли да те науча?
Изненадата я смаза. Нея? Ще може ли да свири така? Изобщо възможно ли е?
Направи крачка към него. Мъжът беше на около петдесет и пет защо работи като чистач на тази възраст?
Ралица започна да го посещава всеки ден. Първо я учеше да свири на кавал. Най-невероятното бе, че самият той ги дялкаше.
Когато първите истински ноти излязоха от кавала й, не успя да се сдържи прегърна го. Тогава за пръв път разговориха.
Казваше се Никола Петров и живееше в малка къщичка на територията на детския дом.
Защо? Нямате ли семейство?
Имах всичко, Ралица. Къща, роднини Преди десет години не остана Катя. Мислех, че няма да преживея, ако не беше сина ми
После се ожених красива жена, но алчна. Важното беше, че на Сашо й харесваше.
А след пет години Сашо загина в катастрофа. Апартаментът, който отдавна беше негов, остана на снахата.
Голям, тристаен, в центърът. Тя ми пакова един куфар и ме изхвърли.
Защо не се борихте?
Защо, Ралица? Нямам никого. Всичко, което обичах, си замина. Трябва да дочакам своя ред искам при тях.
Ралица започна да мрази снахата му повече от майка си. Дори си мислеше първо да се отмъсти на нея.
Когато Никола Петров разбра какво кови в сърцето на това момиче, ужас се завзе. Как живее с тази омраза?
Говореха често. Той усещаше как Ралица омеква. Спира да си подстригва косата като момче, става нежна.
Вече не доказваше правдата с юмруци.
Един ден я попита:
Ралица, след година излизаш. Реши ли какво ще правиш?
Тя го погледна с обърканост.
Не Мислех само за отмъщението.
Да кажем, че ще й се отмъстиш. Първо ще я търсиш Но после какво?
Замисли се, после избяга. Не го посещава цяла седмица, докато не се върна:
Искам да строя.
Цялата година прекараха в подготовка за строителен техникум. Ралица знаеше, че университет е твърде дълго може би по-късно
В деня на напускането седяха дълго на любимата си пейка.
В късния вечер Ралица потегли към новия град. Там ще учи и живее. Заплака. За първи път от години.
Никола Петрови, ще се върна при вас. Само да завърша.
Да уговорим нещо? Не ще изчезна, но ти трябва да завършиш, да станеш на крака. После ще се виждаме.
Какъв стар сте вие?
На сбогу й подари кавал.
Минаха петнадесет години. Ралица се омъжи късно не намираше човек, който да я разбира.
На тридесет роди Катерина и почти веднага се разведе. Радостта й беше в малката Катю.
Сега можеше да си позволи много. И когато най-после спечели достатъчно, започна да търси майка си.
Всичко се разкри по-бързо, отколкото очакваше.
Майка й бедна, самотна жена, която искала дете само за себе си два месеца преди раждането разбрала, че е болна.
Тогава се бореха с рака, но с една уговорка безнадеждно.
Лекарите казали, че тя е твърде слаба и й дали година живот. Взела ужасно решение да се откаже още в родилния дом.
Никой не я осъди. Ралица дори откри гроба й вече имаше голям паметник с ангел.
Често си спомняше за Никола Петров, но когато се върна в града след толкова време, не го намери.
Директорът на детския дом беше сменен, почти целият персонал нов.
Свободното си време Ралица прекарваше с Катерина в парка. Ма
