Кому ти си нужна
Бойко, моля те, пусни ме Опитахме се да построим семейство, но не се получи. Защо си мъчим един друг? Да се разведем просто?
Да, сега! усмихна се мъжът. Налудила си се. Не те пускам. Ти си моя жена, аз съм твой мъж и имаме семейство. Не ти ли е добре? Или не ме обичаш вече? Може би има някой друг? Отговаряй, когато те питам!
***
Радослава седеше на ръба на дивана, нервно свивайки ъгъла на одеялото. След последния скандал с Бойко искаше просто да изчезне, да се стопи завинаги от живота му. Разводът беше възможност Но решимостта да подаде молба липсваше. Две години брак ѝ се струваха като кошмар, особено последните шест месеца Бойко се превърна в безмилостен домашен владар, намиращ всеки ден нови поводи за заяждане.
Това утро всичко започна с нещо толкова просто. Радо заказа нов крем за лице.
Пак харчиш пари за глупости? чу гласа на Бойко, когато се прибра с пратката.
Опита се да обясни, но той не я слушаше.
За нас ли мислиш? Или само за себе си? Крем ѝ е нужен! По-добре да помогнеш на моите родители.
Бойко, защо веднага така? Аз работя, имам свои пари. И на твоите родители винаги помагам, знаеш.
Какво им помагаш? Кинти пращаш! А на тях се трябва истинска помощ, разбра ли? Егоистка си, Радо. Само за себе си мислиш. Всичко, което изкарваш, харчиш за боклуци и дрехи!
Гласът му се изостря, очите му искреха. Радослава не издържа и заплака. Бойко, както винаги, изшумя вратата, оставяйки я сама със сълзи и усещане за пълна безпомощност. Той винаги така довеждаше я до край, след което си тръгваше
Рада ясно помнеше как всичко започна. Бойко беше идеалният внимателен, грижовен, обичащ. Но постепенно нещо се промени. Или може би просто не беше виждала истинското му лице?
Вечерта Бойко се върна. Радослава седеше на кухнята, пиейки чай.
Пак ли ревеш? попита той, без да я погледне.
Не Просто ме нарани
Аз те нараних? Сама си виновна. Трябва да мислиш какво правиш.
Какво грешно правя? попита тя тихо.
Всичко! Не се опитваш. Аз работя, изтощавам се, а ти? Половина ден цъкаш по компютъра, другата си седиш вкъщи!
И аз работя, не по-малко от теб, възрази Рада, но вече съжаляваше.
Какво твоята работа? Дреболии изкарваш! Аз издържам семейството. Трябва да го цениш. А от теб през целия ни брак дори едно благодаря не чух! А го заслужавам!
Оценявам те, Бойко Но това не значи, че можеш да ми говориш така.
А как да ти говорим? Вечно си недоволна. И ме дразни, че ревеш постоянно! Защо ме правиш на чудовище?
Бойко Просто винаги си недоволен. Страх ме да кажа дума, да си купя нещо, даже да си почина. Не мога да легна след обяд! Ако разбереш, ще крещиш! Нямам нерви от желязо
Стига си жертва! Досадно ми е!
В гласа му се носеха толкова отвращение, че Радослава усети физическа болка.
Не разбирам какво става, прошепна тя. защо си такъв с мен?
Прави всичко както трябва, не ме ядосвай и ще е добре.
Рада го погледна. В очите му нямаше топлина, нито любов. Само дразнене.
Може би да отидем на консултация? предложи тя. При семейния психолог?
Психолог? На теб ти трябва. Ти си ненормална, отсече Бойко. Винаги си измисляш проблеми.
След тези думи Радослава взе решение трябва да си тръгне. Бойко похапна бързо и се заседна пред телевизора, а тя извади стария си бележник и започна да си прави план за бягство. Всичко трябваше да е премислено.
***
На следващия ден Рада излезе по-рано. Реши да отиде в кафене, да се съсредоточи. Поръча си кафе, отвори бележника и започна да пише.
Стъпка първа: намери работа на непълно работно време. Трябват повече пари. Стъпка втора: наеми малък апартамент или стая. Стъпка трета: събери вещите. Четвърта
Радо? чу познат глас.
Погледна нагоре и видя бившата си съученичка, Снежана.
Снежи! Каква изненада!
Отдавна не сме се виждали, усмихна се Снежана. Какво правиш? Работиш ли тук?
Не, просто си чакам, мисля отговори Рада уклончиво.
Нещо не ти е добре? Изглеждаш зле.
Рада отдавна не беше чувала загрижени думи. На родителите не се оплакваше, а приятелките Бойко ги беше отблъснал една по една. Не издържа и разплака се:
Снежи, всичко е зле. Мъжът ме тормози, постоянно ме критикува, унижава. Не мога вече. Страх ме, че скоро ще ме бие. Понякога даже замахва
Рада разказваше, а Снежана я слушаше, без да я прекъсва.
Искам да го напусна, продължи Рада. много искам! Но ми е страшно. Не знам откъде да започна. Как да продължа?
Радо, бягай! Не се притеснявай, няма да те оставя сама. Ще помогна.
Наистина?
Разбира се! Първо, иди при мен, остани за малко. Адресът помниш ли? Второ, не се страхувай да потърсиш помощ. Има безплатни консултации за жени в твоята ситуация.
Не знаех призна Рада.
Сега знаеш. И най-важното вярвай в себе си. Сильна си, ще се справиш.
След работа се срещнаха отново. И след дългия разговор Радослава се почувства друга.
***
Вечерта, когато се прибра, Бойко я чакаше. Седяше в креслото и гледаше телевизия.
Къде беше? попита, без да се обърне.
Разхождах се, отговори тя.
Често се разхождаш вече. Имаш гадже?
Сърцето ѝ замръзна.
Какво говориш? възмути се тя. Знам кога ми лъжат, продължи той, вече с поглед, впил в нея. Променила си се. Стана си шумна, погледа ти е друг. Криеш нещо.
Рада стоеше на прага, ръцете ѝ леко трепереха, но гласът беше спокоен.
Не крия. Просто се замислих. За живота. За нас. И реших, че си тръгвам. Утре подавам молба за развод.
Бойко се изправи бавно, сякаш не вярваше на ушите си.
Не си сериозна.
Съвсем сериозна съм.
Той направи крачка към нея, но тя не отстъпи.
Кой те е напълнил с тези идеи? Онази жена днес? Мислиш, че ще те приемат с отворени ръце? Никой няма да те иска такава, каквато си!
Може би не. Но предпочитам да съм сама, отколкото с теб.
Бойко мълчеше, лицето му почервеня, но не каза нищо повече. А Рада се обърна и тръгна към спалнята. Събра бързо няколко неща в чанта. На вратата спря, погледна към своята снимка в рамка от онзи ден, когато все още вярваше, че го обича. После угаси лампата и излезе. Навън вали, но тя вървеше бавно, дишайки дълбоко, сякаш за първи път след месеци. На ъгъла я чакаше Снежана. Без думи, само прегръдка. И тишината, в която за първи път не се чувстваше сама.
