Селски ресторант.
Таня и Борис се завръщат в родното село след развода, след като вече не са с преждите си. Срещат се при родителите си в малкото село Светлогор и веднага усещат искрата спомените от детските години, от училищните дни, се пробуждат. Решават, че ще живеят тук, в родната земя.
Родителите им се радват безмерно. Къщата на Борис е голяма и просторна работи, но не се мъчи, казват те. Таня и Борис са на петдесет години, децата им вече са възрастни, а родителите им все още са на крака. Единственото, което ги вълнува в селото, е земеделието.
Се споразумяват да заведат кози. За това трябва да разширят двора и да наемат открито пасище. Борис е решителен, а Таня се радва на новото предизвикателство. Родителите им подкрепят младите фермери както с пари в лева, така и с ръце, доколкото могат. През топлия сезон малката ферма започва да носи приходи. Работата е много, но скоро съседите двойка на около четиридесет години се включват в помощ. Жените се грижат за млякото и малките кози, а мъжете ги пътуват, наблюдават здравето им и водят дневник за храненето.
Дядо Стойко, бащата на Борис, е пазачът на машинното стопанство, където все още пази малък трактор от колхоза, косачка, бензопила и други инструменти. Майка на фермата Мария Петрова също помага, въпреки че и двамата са вече на седемдесет с късмет. Тя се грижи за готвенето, защото на обяд се събира голяма компания роднини и наети работници.
В селото се чуват отдавна забравени звуци: блеене на кози, кукурикане на петли, кудкудякане на крави. Това е музиката на фермата. Най-старата жителка, Августина Андреевна, идва при Таня и моли да се присъедини към общността.
Какво? Не разбирам, бабо Августине пита Таня. Вие все още сте на крака!
Дъщеря ми в София ме зове отдавна, но винаги отлагам. Сега, когато в нашето село се събира толкова хора и се образува колектив, не заминавам. Приемете ме в артела, мога да отделям част от пенсията си за храна, но искам да бъда сред хора. Тук е толкова весело! А ароматите от вашия ресторант се разнасят по цялата улица не се описва! Само сега съм почти забравила как се готви, но ще се справя.
Таня се усмихва и казва:
Разбира се, Августина Андреевна, добре дошла в нашия шатра.
Оттогава Августина Андреевна се присъединява към обедите. Винаги е облечена красиво старо вълнено рокля, гладено старателно, с бял плетен яка и сребърна броша, в която са останали само половината стъклени камъни. На краката ѝ не са традиционните калоши, а черни лакови обувки.
Ба изумява се Мария Петрова, главната готвачка, откъде ни е дошла тази барина?
Таня, със съчувствие към свекърва си, я кани:
Елате, тук ще ви е уютно и всички ще ви видят.
Августина Андреевна е била учителка по литература в местното училище през съветските времена и след пенсиониране е ръководила библиотеката, докато селото е било голямо с училище, клуб и магазин. Първите дни след пристигането ѝ е толкова развълнувана, че почти не яде, поправя яка, разглежда съдове и кухня, наблюдава всички.
Яжте, Августина Андреевна, после ще поговорим, докато мием съдове. Ще помогнете ли малко? казва Мария Петрова с усмивка.
След обяда Мария я сяда на масата, облича я в престилка и я моли да избърсва съдовете, за да не се умори. Така разговорите и работата вървят заедно.
Един ден Августина носи пакет.
Ето, нови завеси за прозорците разкрива тя толкова години са лежали, подарявам ги за общото благо.
Завесите освежават трапезарията. По-късно тя дарява и част от старата си посуда, която досега е ползвала само за празници.
Родителите на Таня помагат с общото почистване, което е изключително полезно. Чистачите редовно се заемат за салоните, новата сиренея и градините.
Най-голямото удивление е упоритостта на баба Августина. Тя толкова се влюби в помощта за ресторанта, че извадва от съкровищницата си маси, салфетки, късмети и ръчно тъкане килимчета, които поставя върху дългите пейки.
Такава красота на пода не се допуска! възразява Таня. Трябва да отидат в музей, но поне ще седим върху тях.
Фермата започва да генерира първия доход. Продажбите радват, защото всяка събота Борис и бащата му карат товар до градския пазар, където вече имат редовни клиенти.
С усилията на Августина Андреевна и Мария Петрова ресторантът се трансформира. Създават се големи маси и дървени пейки в народен стил. Августина внася свои бродирани кърпи, коприна, керамични съдове, каменни котелчета и дори традиционни лезни. Местните жители изнасят от складовете си старите ютии, самоварите, чайниците, кърпи и дървени прялки.
Ето истински селски ресторант казва Таня по време на общия обяд. Как мислите, ще го харесат градските гости?
Всички одобряват. Мария Петрова и Августина съставят колоритно меню: шкембе чорба, гъбена супа, рибена уха, печено в глинен котел картофено месо, пълнени пиперки, манник, квасена зеле с боровинки, кюфтета с ечемично каша, питки с къдряво зеле и други традиционни ястия от Светлогор.
Селото е близо до главния път, без реклама и табла, но много градски жители чуват за гостоприемството и идват в ресторанчето, оставяйки доброволни дарения за развитието на фермата и селото. Плащат колкото могат това е тяхната помощ.
Най-голямо търсене имат питките по рецепта на баба Августина. Тя знае всичко за питките и разказва с сълзи в очите как се приготвяха преди, какви обичаи се спазваха. Разказва за майка си, която всеки ден пекла хляб и питки.
Слухът за възраждането на традициите в Светлогор се разпространява изокръг. Когато гостите се множат, решават да разширят ресторанчето. Прикрепят втора част с камина, светли прозорци и красив кътове с резбовани наличници, точно като в къщата на Августина.
В старата част превръщат в музейна зала. Събират експонати от околните села, снимки, награди за Великата Отечествена война и постижения от следвоенното време.
Какво велико дело създадохме казва Августина Андреевна на съседите. Сега мога спокойно да отпочина.
Не, не ще те оставим! усмихват се фермерите Таня и Борис. Кой ще води обиколките за нашите гости? Нямаме време, а ти си толкова ценна!
Така живеят като сплотен екип, почти като едно голямо семейство стари и млади в Светлогор. Селото не се разраства бързо, но благодарение на гостите винаги има разговори, усмивки и топлина. Всичко започва с едно желание да живееш на земята.
