**Дневник на един мъж**
След шест месеца мълчание свекърва ми се обади. Първите ѝ думи замразиха кръвта на собствената ѝ дъщеря.
Малечка, моля те, кажи поне една дума! Цветана стисна студената ръка на свекърва си, лежаща на болничното легло. Знам, че ме чуваш. Докторът каза, че слухът ти е в норма.
Катерина Иванова мълчеше, втренчена в тавана с празен поглед. Полу година след удара, а тя все още не беше произнесла и дума. Само мигаше понякога, когато Цветана четеше писма от внуците ѝ от Германия.
Елица днес звънна продължи Цветана, оправяйки възглавницата. Веселинка вече ходи на детска градина. Говори по-немски по-добре отколкото на български. Представяш ли си?
Вратата към стаята се отвори рязко. На прага стоеше Радка, по-голямата дъщеря на Катерина Иванова. Косите ѝ бяха разрошени, а в ръката държеше голяма чанта с храна.
Пак си тук и разпореждаш! изхвърчи тя, без дори да поздрави. Мислиш, че не знам какво им шепнеш на лекарите? Че ние, родните ѝ деца, сме я изоставили?
Цветана въздъхна, свикнала. Тези скандали се повтаряха всяка седмица.
Ради, без викове. Майка ти се изморява от крещене.
Моя е майка! Радка се приближи до леглото, грубо отблъсквайки я. Чуваш ли, мамо? Твоята кръвна дъщеря дойде. Не някаква чужда жена, която се е настанила в твоя апартамент!
Катерина Иванова се сепна с ръка, сякаш искаше да каже нещо, но само простена.
Виждаш ли как ѝ става зле, когато крещиш? Цветана стана, заставайки между болната и дъщеря ѝ. Да излезем в коридора да поговорим?
А може би по-добре да се махнеш оттук? Уморена съм от твоите изяви! Мислиш, че не знам защо идваш всеки ден? Угризения на съвестта, нали? След това, което стана с Любомир?
Цветана пребледня. За сина им се опитваха да не говорят пред майка ѝ лекарите предупредиха, че всяко вълнение може да предизвика нов удар.
Ради, моля те
Не моля, а искам! Радка извади буркан с компот от чантата. Това майка обича, домашно кайсиево. А не тази болнична мизерия, с която ти я храниш.
Не може да яде кисели неща, знаеш. Строга диета.
Знам, знам! Всичко разбираш по-добре от нас, родните деца! Радка започна да подрежда бурканчета на нощното шкафче. Ето домашно кисело мляко, варено пилешко. Месен бульон в термос. А ти какво донесе? Пак тези противни йогурти?
Цветана гледаше как свекърва ѝ следи поглед движенията на дъщеря си. За първи път от много време в очите ѝ се появи нещо като жив интерес.
Малечка, искаш ли кисело мляко? Радка седна на ръба на леглото. Както го правеше в детството, помниш ли? С марля и захар
Катерина Иванова кимна леко.
Виждаш ли? Радка се обърна триумфално към Цветана. Тя ме разбира! А не теб с болничните ти мъдрости!
Цветана искаше да каже, че киселото мляко е противопоказано при бъбречна недостатъчност, но промълча. Може би лекарите бяха прави емоционалната връзка понякога е по-важна от лекарствата.
Радко неочаквано прошепна болната.
И двете жени замръзнаха.
Мамо! Малечко! Радка хвана ръката на майка си. Говориш! Познаваш ме!
Катерина Иванова с мъка обърна глава към дъщеря си:
Къде е Любо?
Настъпи тишина. Радка се обърна към Цветана с объркан поглед.
Мамо, той е на работа, далеч е излъга Цветана.
Лъжеш прошепна свекървата едва доловимо. Знам всичко знам
Радка заплака:
Малечко, не мисли за това. Не трябва.
Той пиеше ли? попита болната, гледайки Цветана.
Да отговори тя честно. Последните години много.
Прости ли му?
Цветана кимна, неспособна да говори.
Тогава и аз ще простя.
Катерина Иванова затвори очи, а по бузите ѝ се стичаха сълзи.
Мамо, не плачи, моля те Радка гладеше набръчканата ръка. Всичко ще е наред. Ще оздравееш, ще дойдеш при нас. Аз имам голяма стая
Не поклати глава болната. Вкъщи искам. При Цветка вкъщи.
Радка се сепна, сякаш я бяха ударили.
Но мамо, аз съм твоя дъщеря! Кръвна!
И тя е дъщеря. Тридесет години до мен. А вие само по празници.
Работехме! защити се Радка. Имахме свои семейства, деца!
И тя имаше дете тихо каза Катерина Иванова. Добро момче. Аз го отгледах.
Цветана се обърна към прозореца. Навън валеше ситен дъжд, по който копнееше душата ѝ. Искаше се да излезе, да подстави лице на капките, да измие болката от последните години.
Любо звъня продължи свекървата. Преди да си отиде. Искаше прошка. Простих му.
Мамо, не говори за това помоли се Радка. Лекарите казаха
Искам да кажа. Цветка е добра. Грижеше се за него. Не го остави когато беше зле.
Катерина Иванова се обърна към невяста си:
Благодаря ти.
За какво, малечко?
Защото синът ми не умря сам. Ти беше до него.
Цветана седна на
