Днес дежурството започна както обикновено. С моя верен партньор Балто възрастен, но все още бдителен немски овчарка бавно патрулирахме тихите улички на София. Слънчево утро, рядко минувачи бързаха по работа. Всичко изглеждаше спокойно и вече си мислех, че смяната ще мине без инциденти.
Но изведнъж забелязах нещо, което изпъкваше от тази мирна картина.
Под едно широко дърво, в сянка, стоеше малката Радослава на вид пет-шестгодишна. Раменцата й трепереха, сълзи се стичаха по бузите и тя силно ридаеше. До нея нямаше никой.
Бързо завих настрани, заглуших мотора и с Балто се отправих към нея.
Малко момиченце, здравей, казах предпазливо, какво се е случило? Изгуби ли се?
И тогава Радослава замръзна. Сълзите изчезнаха като по магически, лицето й стана спокойно, почти прекалено.
Защо плачеше? попитах я, клякайки до нея.
Мълчаше. Само големите й очи се мотаха наляво-надясно.
Къде са родителите ти? продължих.
Тя внезапно започна да се оглежда, сякаш се страхуваше от нещо. Или търсеше някого. Странно ми се стори, но в този момент Балто заръмжа. Козината му настръхна, ушите се изправиха. Винаги беше дружелюбен с деца, така че тази реакция ме натъжи още повече.
А Радослава стоеше неподвижна, гледаше някъде зад гърба ми. Сякаш очакваше нещо или някого. Имаше нещо неестествено в нея твърде бързо спря да плаче, твърде безразлично мълча.
Погледът ми последва нейния и тогава забелязах нещо подозрително.
На ъгъла на улицата стояха двама мъже. Не ме сваляха с очи, нито малкото момиче. Обути в тъмни якета, лицата им напрегнати, сякаш чакаха сигнал.
Всичко се подреди в секундата. Това беше капан. Малко плачещо момиче идеална примамка за всеки, който няма да мине покрай чуждата мъка.
Някой би се приближил, опитал да помогне, а тя би казала адрес, до който да я заведат. А там вече биха ги чакали отвличачите.
Бързо извиках подкрепление и се престорих, че просто си говоря с детето, докато с периферията на зрението следех ъгъла. Но когато тръгнах към тях, мъжете се откъснаха от мястото и почнаха да бягат. Балто хукна след тях, а аз по петите.
Хванахме ги в съседния двор. В единия откриха белезници и запушалка, в другия нож и купчина ключове. По-късно разследването показа, че след тях се влачеше цяла верига от отвличания в няколко града.
А Радослава тя беше дъщеря на една от жертвите. Принудена бе да участва в схемата под заплаха за живота на майка си. Но когато видя полицейската униформа се обърка, не успя да изиграе ролята си докрай.
И ако не беше Балто, който усети нещо нередно по-рано от мен, всичко щеше да свърши много по-зле.
Докато патрулирах, забелязах малко момиченце, плачещо самотно под дърво: когато ме видя, внезапно спря и направи нещо много странно
