Ивана се уплаши от резкия звън на телефона. На екрана се появи Ана Петровна. Свекървата звъннеше вече за трети път сутринта. Ивана вдиша дълбоко, събра се с волята и натисна зеления бутон.
Да, Ана Петровна, слушам.
Иване, защо не вдигаш? гласът й прозвуча с открито упрекване. Пиша ти, писах!
Варех каша на Райна, ръцете ми бяха заети, изкриви Ивана, макар истината да беше, че не искаше отново да се обсъжда как неправилно отглежда детето.
Още каша! Казах ти децата трябва да ядат месо! Симеонът ми порасна от месо, погледни колко е здрав! А вашата Райна е бледа, ветровете я ще развят.
Ивана затвори очи и преброи до пет. Дъщеря им беше едва на три, а педиатърът й казваше, че се развива нормално; светлото й лице се дължи на бащината родина.
Ана Петровна, храним я и с месо. Днес ще има кюфтенца.
Добре! Затова звъня. Ще донеса курин бульон на кости, както Симеон обича. И ще приготвя котлети по моя рецепта. С твоите кюфтенца…
Ивана намръщи се. Кюфтенци звучаха като сарказъм, сякаш предлагаше отрова за детето.
Няма причина за тревога, имаме всичко, се опита да отговори Ивана.
Каква тревога? Баба иска да види внука! Няма ли ти да се съгласиш?
В този израз се криеше целият характер на свекървата да поставя въпрос такъв, че всеки отговор, различен от съгласие, изглежда като грубост.
Разбира се, елате, се предаде Ивана.
След разговора тя притисна челото към студения прозорец. Навън снежинки се верижаха, се утайваха върху голите клони. Ноември в София беше хладен и мрачен.
Майко, с кого говореше? изплезе Райна от детската, скъсвайки плюшеното зайче.
Баба Ана идва днес, усмихна се Ивана, опитвайки се да звучи радостно.
Отново ще казва, че не ям добре? вмърли момичето.
Сърцето на Ивана се сви. Дори детето усещаше постоянната критика.
Баба те обича и иска да израснеш здрава и силна.
Райна кима, но не изглежда убеждена, и се върна към играчките.
Ивана се захвана с почистване. Обикновено те с Симеон обичат творчески безредие, но преди посещението на свекървата апартаментът трябваше да блести. Иначе щеше да последва коментар за хлев и микрoби.
За два часа успя да избърше подовете, да избра праха и дори да изпече ябълков пай единственото й кулинарно творение, което свекървата винаги хвали.
Симеон трябваше да се върне от работа до обед. Те и двамата работеха от вкъщи той програмист, тя дизайнер. Днес обаче имаше важна среща с клиент, и той отиде в офиса.
Вратата прозвъня точно в дванадесет. Ана Петровна беше точна, както швейцарски часовник.
Ей, зетко! влезе свекървата, ниска и пълна жена с кестеняви коси, натоварена със чанти. Къде е моя принцеса?
Райна излезе несигурно от стаята.
Идваш тук, златенце! Баба донесе гостинци!
Момичето поде ръката за целувка жест, който Ана Петровна й беше научила, смятайки че момичетата трябва да растат истински дами.
Целуват ръце само на възрастни, прошепна свекървата, прегръщайки внучката. Когато достигнеш шестнадесет, ще можеш да подаваш ръка на кавалери. На баба просто казвай здравей.
Ивана закати очи, докато свекървата не спря да ги вижда. Противоречивите заповеди от Ана Петровна бяха повече от достатъчни.
Ана Петровна, ще помогна с чантите, предложи Ивана.
Да, донеси ги в кухнята. Приготвих всичко! Симеон трябва да се храни правилно, а не да се крие зад каквото и да е.
В кухнята свекървата незабавно започна да командва:
Иване, донеси голямата тенджера. Не тази пластмасова, а истинска. И къде е хлябът? Трябва ли да се държи в хладилника? Хлябът в хладилника се омрежи!
Ивана търпеливо подаваше съдове. Шест години съвместен живот с Симеон я научиха, че майка му винаги знае найправилното.
Райна е бледа, забеляза свекървата, докато изреждаше домашни консерви. Дай ли я разхождате? Давате ли й витамини?
Да, навън ходим всеки ден, ако времето позволява, и пием витаминен комплекс, предписан от педиатър.
Педиатър! изсумтя Ана Петровна. Какво разбират тези млади лекари? В нашето време
Ивана мисли: Започва.
През нашето време децата се държаха навън от сутрин до вечер! Закалвали се! Симеон влязоха навън и той порасна здрав.
Ивана мълчеше, въпреки че можеше да напомни, че мъжът й всяка зима имаше бронхит и в детството страдаше от хроничен тонзилит.
Ивана, направих пай. Кафе ли искате?
Първо обяд. Първо всичко по ред. Къде е Симеон? Защо още не е тук?
В коридора се чу щракване на ключалка.
Ето го! се развълна свекървата.
Симеон влезе, учуден от голямата купчина обувки в коридора.
Майко? Защо не ме предупреди за идването?
Как не ме предупрах? Ивана ми се обади сутрин! се възбуди Ана Петровна.
Ивана се усмихна виновно. Забрави да му изпрати съобщение за визитата.
Добре, мамо, Симеон обграби майка си. Как се чувстваш?
Какво да казвам Кръвното ми се вдига, краката ми подуват вечер. Но не се оплаквам! Дела се справяме сами, никой не ни натоварва.
Това беше типичният израз не се оплаквам, последван от дълъг списък на болестите, което служеше като тихо напомняне колко рядко синът навеща възрастната майка.
Бързо се раздягай, обядвам. Сутринта стоя пред котлона и готвя любимите ти ястия.
Симеон хвърли виновен поглед към жена си, знаейки колко тежки са тези посещения за Ивана.
По време на обяда Ана Петровна започна да разказва за онова, какъв чудесен беше Симеон в детска възраст.
На четири години вече четеше! Какви стихове разказваше слушай! Райна, учиш ли стихове?
Девочето мълчеше, мачкайки вилицата в чинията.
Тя знае много стихове, се намеси Ивана. Райна, разкажи на баба за мечката.
Не искам, буркна Райна, навеждайки се.
Виждате ли, Симеон? избухна свекървата. Детето расте само, без общуване. Трябва да я изпратим в детска градина, за да се запознае с други.
Мамо, ние вече говорихме за това, се намеси Симеон. Решихме да изчакаме до четири години. Няма нужда да травмираме детето предварително.
Травмираме? вдигна глас свекървата. Аз я дадох на две години и израсна нормално! Тя при вас е като диво зайче, срамежлива, не яде нищо
Райна оттласи чинията и подуци устните.
Мога ли да играя?
Не, докато не изядеш, заповяда Ана Петровна.
Дойде котлетка, слънчице, подкрепи Ивана, вътре горейки.
Райна с усилие вдигна късче котлетка.
По-добре, одобри свекървата. Вие я балувате. Трябва режим, дисциплина. Когато отглеждах Симеон
След обяд Ана Петровна настоя да постави Райна на дневна дрямка.
Дете трябва да спи през деня! Как може да се нарушава режимът?
Ивана искаше да й каже, че Райна вече не спи денонощно, но Симеон кимна, че е полесно да се съгласи, отколкото да се спори.
Нека поне полегне, прошепна той.
Докато свекървата се мори да успокои внучката, Ивана завари чай и наряза пай.
Безполезно, се върна свекървата след половин час. Съвсем отстъпила. В нашето детство децата слушаха!
Тя просто още не е уморена, успокои Симеон. Майко, опитай пайа, Ивана го е приготвила специално за теб.
Свекървата разгледа парчето подозрително.
Надявам се без изкуствени добавки? Сега са всички готови миксове
Не, всичко е натурално, увери Ивана. Брашно, яйца, ябълки от нашата градина, които вие ни дадохте.
Това усмири Ана Петровна.
Сега си научила. Помня, когато се оженихте, не можехте да пуснете дори пържено яйце.
Ивана мълчи, макар да е имала десет години самостоятелен живот и да готви перфектно, просто не по начина, на който свекървата беше свикнала.
Симеоне, се обърна Ана Петровна към сина, можеш ли да дойдеш следващата седмица? Кранът в банята тече, лампата в кладовката е спухнала. Боя се да се изкача, иначе ще падна.
Разбира се, мамо, Симеон се изгледа виновен. Ще дойдеш в сряда?
В сряда е Нина Петровна у дома може във вторник?
На вторник имам важна среща с клиент, разтри Симеон рамене.
Добре, ще остана с кранa, вздохна свекървата. Не е пръв път.
Ивана стиска устата. Винаги същото фин шантаж, постоянни упреци.
Мога да отида с вас, да проверя кранa, предложи Симеон, без да издърпа дъха.
Лицето на Ана Петровна се освети.
Чудесно! И същевременно да погледнеш стените искам нови тапети в коридора, тези пет години са вече старост.
Къде играе Райна? Тъй като е тихо, изненада Ивана.
В стаята си, гледа книги. Казах й да не разпилява играчките, отговори свекървата.
Ивана хвърли поглед в детската и замръзна. Райна деликатно изрязваше картинки от новата книгa, купена вчера.
Какво правиш, Райна?
Баба каза, че можем да изрежем картинки и да направим албум. Тя ми даде ножици.
Ивана вдигна скъпоценната книга илюстрирана, поръчана от онлайн магазин. Симеон я беше избрал специално.
Райна! Това е нова книга! Токущо я започнахме да четем!
Сълзи се появиха в очите на малкото момиче.
Баба каза заплакала тя.
Ивана вдиша дълбоко, успокоявайки се.
Няма проблем, слънчице. Ако искаш да изрежеш нещо, първо попитай мен или баща ти, добре?
Тя се върна в кухнята, където свекървата разказваше за съседка от петото етаж, където се случи нещо сериозно.
Ана Петровна, прекъсна Ивана, дали дадохте на Райна ножиците?
Да, а какво има? Дете трябва да се учи на ръчна работа. Ние вкъщи винаги лепихме, изрязвахме. Днес децата са в телефоните
Но книгата беше нова, Ивана се опита да задържи гнева. Искахме първо да я прочетем заедно.
Какво? Книгата е само хартия, отрече свекървата. Със сигурност ще получи красив албум. Творчеството е важно.
Симеон стоеше между двата свята.
Мам, можеше да попитате и нас първо, каза той внимателно.
Аха! избухна Ана Петровна. Значи трябва да питам разрешение, за да се занимавам с внучка? Кой съм аз тук чужд човек?
Никой не говори така, опита се да я успокои Симеон.
Точно това казват! извика свекървата, изправяйки се. Аз съм излишна в този дом. Дойдох, подготвих, а вие само упреквате!
Ана Петровна, Ивана се изправи, никой не ви упреква. Има граници.
Какви граници? попита свекървата. Между баба и внука? Аз израснах Симеон сама! Знам как се отглеждат децата, а вие не можете дори обяд да приготвите!
Мам! повиши глас Симеон. Спри сега!
В стаята настъпи мълчание. Райна излезе от детската, изплашена от гласа на възрастните.
Баба вика,Тогава Ивана осъзна, че уважението и любовта са найскъпите съставки за хармоничен живот.
