Казах на съпруга си, че ме уволниха После чух как говори за мен с майка си.
Гергана така я наричаха всички, макар истинското й име да беше Вероника се прибираше към масата в кафето, за да си уреди спокойно обяд. В този миг се обръща, защото я нарекоха с старата й кличка. На фирмата, където работеше пет години, никой не я наричаше иначе, освен с името и бащиния й патрон: Вероника Андреевна.
От входа се приближи мъж, усмивката му бе болезнено позната. Вероника почти изпусна дъха от изненада.
Андрей?! Не може да е!
Той се засмя радостно, стъпи по-близо и я прегърна като голям, добродушен мечка.
Може би, Гергано, може би! На този свят се случват всичко възможно!
Тя се отдръпна леко и го огледа.
Какво правиш тук? Ти тръгна, почти до края на света! Казаха, че завинаги. Чух, че всичко се нареди за теб и че никога не си мислил да се върнеш!
Андрей се засмя отново, вдигна глава.
Така ли нашият местен телеграф работи без прекъсване?
Вероника се усмихна неловко:
Ами знаеш бабите на входовете. Веднага щом пристигнеш, всяка от тях се втурва да разкаже на всички колко си добре и колко тежиш!
Той се усмихна скръбно. Исках да се върна по такъв начин, че да съжаляваш, че не ме спря. Разбираш ли?
Вероника се засмя леко, без старата горчивина. Дванадесет години бяха изминали от раздялата им, а първата година след това беше истинско мъчение дори усмивката беше принудителна.
Тогава се клюмваха за дребна причина, а сега изглеждаше безсмислено, но тогава беше като война. Искорки летяха, гласовете гръмчеха, въздухът трепери от напрежение. Андрей гореше от ярост.
Мислиш ли, че след брака хората спират да растат? Че кариерите им свършват и просто се задоволяват?
Вероника искаше да мълчи. Знаеше колко Андрею ценеше семейството, но не можеше да се сдържи, сякаш се гмурка в конфликт. Скача от стола:
Точно така! След сватбата всичко се променя. Хората започват да мислят по различен начин. Те губят амбиция, губят драйв. Точната дума стават безвкусни!
Андрей се отдръпна. Вероника мигновено съжали за думите си. Искаше да смекчи ситуацията, но беше твърде късно. Досега те никога не се караха само правеха планове, говореха за бъдещето, за бизнес, за съвместен живот. Само сега, без пари, без стабилност, се появи пропаст.
Една дума доведе до друга и между тях се изгради пропаст. По-късно Вероника се опитваше да разбере какво се случи сякаш и двамата бяха опипани от лудост.
Добре, Гергано! каза той, поглеждайки я със смъртоносен поглед. Ще се оженя. Сега ще постигна всичко, което искам. Ясно ли е?
Казах ти, че не съм готова! викаше тя, гласът ѝ трепереше от болка.
Не щях да се оженя за теб! отговори той, вече тръгвайки. Има много други момичета, които не виждат брака като присъда.
Тогава отиди далеч! извика тя, едва задържайки сълзите. И нека мозъкът ти най-накрая изсъхне!
Той замина. И тя също. Разделиха се като два кораба без боеприпаси, но без желание да се предадат.
Познаваха се от първи клас и бяха неразделни през цялото училище. Прекарваха юношеството заедно, винаги сигурни, че ще се оженят. А сега раздялата.
Бабите на входовете не останаха встрани. Очакваха новини. Месеци по-късно Вероника чува, че Андрей се оженил. На следващия ден след кривава им, той замина на север. Тя не вярваше, не искаше да повярва. Умишлено не проверяваше социалните мрежи, за да не го види да се извинява. Но любопитството я надделя. Влезе в профила и замръзна. На снимка той стоеше до девойка в булчинска рокля.
Вероника пръсна сълзи цяла
