**Дневникът ми**
Гергана, честно, не мислиш ли, че тази прическа не ми отива? Милена си оправи перчема пред огледалото в фризьорския салон и се обърна към мен с притеснение.
Какво говориш, красавице! Направо страхотна си отвърнах аз, но гласът ми звучеше леко неестествен. Наистина те помлади.
Тя се усмихна и плати на майстора. В огледалото се отразяваше лицето на четиридесетгодишна жена с къса коса, която наистина я правеше по-млада. Но защо не чувстваше радост?
Да отидем на кафе? предложих, когато излязохме навън. Тук наблизо отвориха ново заведение.
Добре съгласи се тя. Но бързо, трябва да приготвя вечеря.
Седнахме до прозореца. Поръчах капучино с торта, а тя обикновен чай.
Как мислиш, Никола ще хареса ли новата ти прическа? попитах, разбърквайки кафето.
Не знам тя сви рамене. Той рядко забелязва какво правя. Вчера облякох нова рокля дори не погледна.
Наистина ли? наведох се. А мислех, че всичко е наред между вас.
Как да ти кажа тя замълча за момент. Живеем като съквартиранти. Той работи от сутрин до вечер, аз си върша домашните. В уикенда е с приятели на риболов или гледа мачове. Аз чистя или ходя при майка си.
Мили, кога за последно излизахте заедно? На кино, театър, дори просто на разходка?
Тя се замисли, но нищо не й идваше на ум.
Честно? Не помня. Може би на рождения ден на Ваня преди три месеца. И то цяла вечер стояхме в различни ъгли.
Покласих глава със съчувствие.
Ех, приятелко А помниш ли как те преследваше в университета? Всеки ден цветя, стихове
Да, беше усмихна се тя тъжно. Но това беше преди двадесет години. Хората се променят.
Не всички отвърнах. Ето, моят Стоян все още е романтик. Миналата седмица изненадващо купи билети за операта. Каза, че му липсва културен живот.
Милена ме погледна, и видях, че наистина изглежда щастлива. Очите й блестяха, усмивката искрена. А бяхме еднакви възрасти, познавахме се още от прогимназията.
Имаш късмет с мъжа си каза тя.
Късметът няма нищо общо отрекох парче торта. Просто трябва да се държиш като жена, да не отпускаш. А ти, извини, че го казвам, доста се отпусна.
Как така? тя се настръхна.
Погледни се огледалото честно. Домашни дрехи, разтегнати пуловери, никаква грим. Кога за последно си ходила на фитнес?
Чувствах как се изчервява. Да, беше напълняла през последните години, да, не се грижеше за себе си както преди. Но вкъщи, работата, грижите
Лена, не съм манекенка, за да се правя всеки ден.
Не става въпрос за това. Мъжът трябва да вижда жена до себе си, а не домакиня. Помисли може би Никола се е отдалечил, защото до него няма съпруга, а
Не довърших изречението, но тя разбра какво исках да кажа.
Добре, не се ядосвай похлопах я по ръката. Всичко се оправя. Захвани се със спорта, обнови гардероба. Ще видиш, той веднага ще те погледне различно.
Тя кимна, въпреки че в очите й се четеше мъка. Значи, тя беше виновна, че бракът им се разпада?
По пътя си вкъщи тя си купи нови червило и спирала. Вкъщи се нагримира и облече най-хубавата си рокля.
Никола се прибра около осем. Видя накрахмалената маса и жена си в грим, изненадан:
Гости ли идват?
Не, просто така. Исках да вечеряме по-специално.
Ясно той седна и започна да яде. Нова прическа?
Да, днес я направих. Харесва ли ти?
Той вдигна и оценително я погледна:
Добре е. По-къса е.
И това беше всичко. Нито един комплимент.
Никола, може ли да излезем в събота? Отдавна не сме били заедно.
В събота не мога. Обещах на другарите да помагам на Стоян да построи баня.
На Стоян? Мъжа на Лена?
Да. Защо?
Нищо.
Милена почисти, а той седна пред телевизора. Обикновен вечер.
На следващия ден тя не можеше да се концентрира в офиса. Мислеше за думите ми. Може би бях права?
В обедната почивка си купи спортно облекло и се записа във фитнеса.
Добре е одобри Никола вечерта. Ще е полезно за здравето.
За здравето, не за фигурата.
След месец тренировки тя беше отслабнала, изглеждаше свежа.
Стана прекрасна! възкликнах, когато се срещнахме. Виждаш ли? Никола как реагира?
Нищо особено. Само веднъж каза, че добре изглеждам.
Странно А може би има нужда от по-силен тласък?
Какъв?
Ревност. Покажи му, че други мъже те забелязват.
Лена, какво говориш?
Не казвам да го изневеряваш. Само малко кокетство. Нека разбере, че може да те загуби.
Тя отказа. Не й харесваха тези игри.
Вкъщи всичко беше по старо му. Никола беше вежлив, но безразличен.
Една вечер звъннах:
Мили, мога ли да дойда? Трябва да поговорим.
Разбира се.
Пристигнах след половин час, нервна.
Какво става? тя се притесни.
