**Дневник на един мъж**
Днес си спомних една история, която ме накара да замисля колко е важно да внимаваш с хората, до които имаш доверие.
Радослава си спомни, че е забравила парите си и се върна в къщи, където видя нещо, което не можеше да прости на съпруга си.
“Сигурна ли си, че нямаш нужда от нищо?” попита тя отново, стараейки се да бъде възможно най-внимателна. “Просто тръгвай, всичко ми е наред!” отвърна Димитър с лек дразнителен тон.
Радослава почувства как думите му я засягат, но реши да не обръща внимание. Напоследък съпругът й наистина стана по-сприхав, но тя не искаше да предизвиква ненужни конфликти. Винаги е била човек на компромиси и избягвала скандали. Майка й често й казваше: “Ще бъдеш отлична съпруга търпелива и разбираща.” И тя наистина се опитваше да живее по тези думи, преглъщайки обиди и примирявайки се.
Този ден реши да зарадва любимия си с нещо специално. Планира да пече риба с лимон и розмарин, а за десерт сладкиш по рецепта на свекърва си, който той толкова обичаше. Всички съставки вече бяха купени, и когато беше на касата, осъзна, че е забравила портфейла си вкъщи.
Радослава въздъхна тежко и си провря ръка през косата от яд. Бързо извади телефона, за да се обади на Димитър може би ще се съгласи да се срещнат по средата. Но обаждането остана без отговор. Трябваше да помоли касиерката да пазара й, докато тя се върне за портфейла.
Когато отвори вратата, за да вземе парите, странен шум я накара да замръзне на прага. Димитър говореше по телефона, а думите му буквално й отнесоха земята от под краката.
“Да, всичко е планирано до последния детайл,” казваше той уверено. “Апартаментът вече е прехвърлен. Остава само да преведем парите.”
Радослава остана като вкопчена, сърцето й чукаше толкова силно, че мислеше, че ще изскочи. Облегна се механично на вратата, опитвайки се да запази равновесие. Прехвърлил апартамента? Парите? Какво означаваше всичко това?
“Разбира се, има риск,” продължи Димитър, “но какво друго остава? Радка никога няма да усети нищо. Тя е толкова покорна, винаги преглъща всичко.”
Всяка негова дума беше като нож в сърцето. Как можеше да говори така за нея? Винаги са живели в мир и съгласие. Тя му беше дала цялото си сърце, живота си… А той? До сега не можеше да повярва, че това е реалност, а не просто плод на въображението й.
“Между другото, за твоето предложение,” смени тона Димитър, гласът му стана по-мек. “След всичко, можем да отидем в Италия, както винаги си мечтаела. Представи си как се разхождаме из Рим. Само не забравяй да вземеш хубава рокля. Ще ти трябва там.”
Радослава затвори очи, опитвайки се да понесе бурята от емоции. Гласът му, изпълнен с радост и планове, в които явно нямаше място за нея, звучеше като от друг свят.
Оста
